Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Къде е Наоми? — извика Бика. Нямаше представа дали техническият персонал от групата на Руис е верен на Па, а ако изгубят единствения си инженер, преди да се доберат до инженерния отсек, това щеше да е катастрофа. Нещо избухна зад барикадата и две тела излетяха във въздуха. Светлината идваше зад тях и не можа да определи дали са негови хора, или на Ашфорд. Той спря при последния електрокар. Сражението отново се бе преместило напред и сега бе при самия транзитен пункт. Това беше добре, защото означаваше, че побеждават.
На волана на електрокара седеше мършав мъж. Беше на около двайсет, с мургава кожа и късо подстригана коса. Раната, зееща на гърдите му, бе спряла да кърви и очите му бяха пусти. Бика изпита жал, но се постара да я преодолее. Знаеше, че ще е така. Всички го знаеха. Не когато тръгваха на бой, а още когато стъпиха на „Бегемот“, за да се отправят отвъд последното човешко поселение в космоса. Знаеха, че може би никога няма да се върнат. Може би дори са знаели, че това, което ще ги убие, не е Пръстенът, а други хора. Хора като Ашфорд. Хора като него.
— Съжалявам, приятел — промърмори Бика и премести джойстика напред.
Силите на Ашфорд отстъпваха. Нямаше съмнение в това. Вербински и хората му действаха с професионално умение. Снайперистът Хуарес не стреляше често, но когато натиснеше спусъка, почти винаги по един противник падаше мъртъв. Комбинацията от автоматична стрелба и редки, но смъртоносни изстрели от снайперовата пушка караше противника да отстъпи към транзитния пункт, сякаш притискаха царицата върху шахматна дъска. Дори най-мощните оръжия на противника не успяваха да задържат настъплението и не след дълго хората му паднаха духом и побягнаха.
Самият транзитен пункт беше къс коридор с хидравлични херметизиращи врати от двете страни. Докато се приближаваха, отсрещната врата започна бавно да се затваря. Нямаше да успее да задържи настъплението, но щеше да го забави. Може би и това бе достатъчно.
— Атака! — извика Бика и се закашля. Когато отново успя да си поеме дъх, изкрещя: — Хайде, копелдаци такива! Стигнете там, преди да са ни затворили!
Хората му се хвърлиха напред с бълващи огън оръжия. Шумът бе оглушителен и Бика можеше да си представи какво ще е нататък. Далечни гръмотевици в земя, която никога не е познала дъжда. Той подкара механобота и магнитните му обувки затрополиха ритмично по металния под. Вратата продължаваше да се плъзга. Той беше последният в коридора. В далечния край въздухът бе изпълнен с дим и кървави пръски. Отсрещната врата почти се бе затворила, но той видя, че Наоми се е надвесила над контролния пулт, а зад нея стои Холдън с готова за стрелба пушка. Докато Бика се приближаваше, Наоми извади изпод капака гофрирана тръбичка. От прерязания ѝ край рукна хидравлично масло и във въздуха се разнесе остра химична миризма. Вратата спря да се затваря.
Беше трудно да се определи в суматохата на боя, но Бика прецени на око, че разполагат с още петнайсет-двайсет годни бойци. Не беше кой знае какво, но можеше и да е по-зле. Доберат ли се до инженерния отсек, нещата щяха да тръгнат по-бързо. Там щяха да разполагат с прикритие. Ала последните няколко метра преди полуотворената врата щяха да са убийствени. Това бе единствената пролука, през която можеха да продължат нататък. Ако Ашфорд имаше някакво тактическо чувство, щеше да разположи хората си там, за да дебнат в засада.
Критичен момент и Бика си помисли, че от него се очаква да намери решението. В този миг край него претича Вербински, действайки чевръсто при почти пълното отсъствие на гравитация. Той се завъртя, оттласна се от стената и после успя да спре почти неподвижно.
— Тази дупка ще ни се види тесничка — подхвърли марсианецът.
— Точно това си мислех — кимна Бика.
Вербински огледа полузатворената врата като дърводелец, който преценява размера на дъска.
— Щеше да е добре, ако имахме експлозиви — рече той. — Нещо, с което да разчистим района оттатък. Да си осигурим плацдарм за действие.
— Да не намекваш нещо, сержант?
Вербински сви рамене и извади от джоба си тънка черна касета. Бика повдигна вежди.
— Шокова граната?
— Двеста хиляди килоджаула. Наричаме ги гръбнакотрошачи.
— Незаконни оръжия на борда, а, сержант?
— Без тези неща се чувствам почти гол.
— Този път ще си затворя очите — въздъхна Бика и вдигна ръка, за да събере хората около себе си. Всички заеха позиции зад полузатворената врата. Вербински пропълзя до входа и надзърна за миг оттатък, бърз като гущеров език. Куршуми просвистяха през мястото, където допреди миг бе главата му. Марсианецът се извиси във въздуха, скръстил крака в позиция лотос, докато активираше малката черна граната. Бика чакаше, до него стояха Корин и Холдън.