Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Не — каза Авасарала.
— „Не“ ли? Май забравяте на чий кораб се намирате.
— Съжалявам, да не би с нещо да съм създала впечатление, че ми пука чий е корабът? Ако е така, значи просто съм се опитвала да бъда учтива — процеди Авасарала и го изгледа смразяващо. — Няма да прецакваш цялата Слънчева система само защото знаеш един-единствен номер. Имаме по-важни неща за вършене.
Холдън преброи наум до десет и попита:
— А каква е вашата идея?
— Да го пратим на тези двама адмирали на ООН — отвърна тя и набра нещо на терминала си. Неговият избръмча, че има получено съобщение. — Садър и Леники. Най-вече Садър. Леники не ми харесва и не е в течение на ставащото, но е добра резерва.
— Искате преди да бъда убит от адмирал на ООН, да пратя цялата жизненоважна информация, с която разполагам, на друг адмирал на ООН?
Авасарала се облегна в креслото и се зае да разтрива слепоочията си. Холдън изчака.
— Уморена съм — каза тя след малко. — И ми липсва съпругът ми. Изгарям от желание да го прегърна. Това чувство познато ли ти е?
— Да, познавам го добре.
— Ето защо искам да разбереш, че в момента седя тук и се опитвам да свикна с мисълта, че няма да го видя повече. Нито пък внучките си. Нито пък дъщеря си. Лекарят ми каза, че вероятно ми остават поне още трийсет години. Достатъчно, за да гледам как внучките ми порастват, може би дори да видя някое друго правнуче. Вместо това ще бъда убита от един хленчещ безпишковец като адмирал Нгуен.
Холдън почти физически усещаше как ги връхлита огромната маса на тези шест разрушителя, изпълнени с жажда за убийство. Беше все едно го ръгат с пистолет в ребрата. Искаше му се да разтърси старицата и да ѝ каже да побърза.
Тя му се усмихна.
— Последното ми дело в тази вселена няма да е да съсипя всичко, което съм направила досега.
Холдън се насили да пренебрегне нервността си. Стана и отвори хладилника.
— Хей, има останал пудинг. Искате ли?
— Четох психологическия ти профил. Знам всичко за наивната ти вяра, че всички трябва да знаят всичко. Но наясно ли каква част от последната война се дължи на теб, на проклетите ти неспирни пиратски излъчвания? А?
— Никаква — отговори Холдън. — Отчаяните психопати правят отчаяни неща, когато ги изобличат. Отказвам да им дам имунитет от страх как ще реагират. Когато направиш това, накрая отчаяните психопати се оказват на власт.
Тя се засмя. Звукът бе изненадващо топъл.
— Всеки, който разбира какво става, със сигурност е отчаян и вероятно е пълен психопат. Или най-малкото дисоциативен. Нека ти го обясня така. Ако кажеш на всички, вярно, ще последва реакция. И може би след седмици, месеци или години, нещата ще се изгладят. Но ако кажеш на правилните хора, можем да изгладим всичко още сега.
Еймъс и Пракс влязоха заедно в каюткомпанията. Еймъс носеше голям термос и се насочи право към кафемашината. Пракс го последва, като пътьом взе една чаша. Очите на Авасарала се присвиха и тя добави:
— Може дори да спасим онова момиченце.
— Мей ли? — ловна се веднага Пракс, остави чашата и се обърна.
„О, това беше долен номер — помисли си Холдън. — Дори за политик.“
— Да, Мей — потвърди Авасарала. — Заради това е всичко, нали, Джим? Не е просто някакъв личен кръстоносен поход, а опит да се спаси едно момиченце от група много лоши хора.
— Обяснете ми как… — започна Холдън, но Авасарала продължи да говори, без да го изчака.
— ООН не е един човек. Не е дори една корпорация. Това са хиляди малки фракции, които се борят помежду си. В момента противниковата страна има надмощие, но това е временно. Винаги е временно. Познавам хора, които могат да се опълчат на Нгуен и неговата група. Могат да го лишат от подкрепа, да му отнемат корабите, дори да го отзоват и да го дадат на военен съд, при условие че разполагат с достатъчно време. Но не могат да направят никое от тези неща, ако сме във война с Марс. А ако ти раздрънкаш каквото знаеш пред целия свят, Марс няма да има време да обмисля тънкостите; той няма да има друг избор, освен да нанесе изпреварващ удар срещу флотата на Нгуен, Йо, каквото е останало от Ганимед. Срещу всичко.
— Йо ли? — обади се Пракс. — Но Мей…
— Значи искате да дам цялата информация на малката ви политическа клика на Земята, след като самата причина за този проблем е, че съществуват малки политически клики на Земята?
— Да — потвърди Авасарала. — Аз съм единствената надежда на това момиченце. Трябва да ми вярвате.
— Не ви вярвам. Ни най-малко. Мисля, че вие сте част от проблема. Мисля, че гледате на всичко това като на политически маневри и демонстрация на власт. Мисля, че искате да спечелите. Така че не, изобщо не ви вярвам.