Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Нощта ме поглъща и аз се втурвам през нея, сляпо и безразсъдно, вятърът дърпа дрехите ми. За безкрайно време няма нищо, нито звук, нито светлина, нито земя под нозете ми, макар че тичам с всички сили, по-бързо, отколкото е безопасно. Точица яркост ме пронизва, толкова тънка и остра, че се учудвам, че не боли. Втурвам се към нея — тук няма друга посока и тя расте, става по-голяма и по-ярка, и още по-ярка, и още по-голяма, докато изпълва полезрението ми и вече няма бързане, няма тичане, няма движение, само аз до прозореца, подпрян на перваза и загледан навън към огрения от слънцето град далеч долу.
— Оттук Вермилиън изглежда толкова малък.
Гласът прозвучава до мен, момчешки глас, макар и носещ в себе си следа от бъдещия мъж. Обръщам се и трепвам. Детето е деформирано. Момче на около четиринайсет, с ръце изкривени в неестествена поза, изпънати и притиснати плътно към тялото, с огънати под болезнен ъгъл китки и сгърчени пръсти. Черепът му се издува над челото, сякаш е претъпкан с мозък… също като на…
— Какво, Гариус? — Момичешки глас от дясната ми страна.
— Оттук градът изглежда толкова малък, все едно мога да го побера в шепа — казва той.
— На мен пък ми изглежда по този начин, когато съм долу в него.
Обръщам се и виждам Червената кралица, още момиче, на не повече от единайсет. Взира се със стисната челюст в ярката далечина.
Гариус не изглежда убеден.
— Но светът, сестричке… той изглежда голям, където и да застанеш.
— Мога да го завладея — заявява Алика, все така взирайки се над стените на двореца към улиците на Вермилиън. — Мога да мина с армиите си от единия до другия му край.
— Като пораснеш — казва Гариус с превъзходството на по-голям брат, — ще разбереш как стоят нещата по света. Не можеш да го завладееш с меч. Армиите са последното, което използваш — когато резултатът вече не е проблем. Парите са кръвта на Империята…
— Империята е разделена. Била е разделена още преди да се родим. Освен това търговците са тези, които ламтят за злато — войните се печелят от войници. Ти просто си вманиачен по парите, защото татко ти даде онези сто крони и ти ги умножи. Интересува те само защото…
— Защото съм се родил сакат, да. — Усмивката на Гариус изглежда искрена. — И въпреки това съм прав. Парите са кръвта на Империята и на всяка нейна част, всяко кралство или нация, където съществува достатъчно развита индустрия, за да се въоръжи и екипира значителна войска. Парите са кръвта на нациите и онзи, който разбира това, който го контролира, контролира бъдещето. Изпуснеш ли кръвта на някоя страна, тя скоро ще рухне.
И двамата се обръщат да погледнат назад в стаята. Аз също се обръщам, заслепен за момент от промяната в сравнение с яркия ден.
— Прав съм. Кажи ѝ, че съм прав, . — Гариус изрича някакво име, но то се плъзга покрай мен, сякаш умишлено избягва ушите ми.
Алика обаче е тази, която отговаря.
— Не е прав. Войните решават и когато стана кралица, ще поведа своите армии към Виен и ще съградя империята наново. — Мръщенето ѝ ми напомня за онова изражение, с което ще се взира в армиите на цар Келион от стените на Амерот, по-малко от десет години след този ден.
Сега виждам към кого се обръщат баба и Гариус. Бледо момиче, болезнено слабичко, с провиснала безцветна коса, някъде на възрастта на Гариус. Тя обаче не ги гледа — гледа мен. Очите ѝ са стряскащи, едното зелено, другото синьо, и двете в невъзможни оттенъци, сякаш взети от някакво неземно място.
— Не бъди толкова сигурна, че ще станеш кралица, сестричке — казва Гариус. Тонът му е весел, но зад усмивката му има болка. — Щом татко види какво съм направил с неговата инвестиция, ще…
— Той ти даде парите само за да има с какво да се занимаваш тук горе — казва Алика. Мръщенето ѝ се е усилило, сякаш вкусът на жестоката истина не ѝ е толкова приятен, колкото е очаквала.
— Татко знае, че един крал трябва да управлява не само хората, а и икономиката… — Гариус млъква и поглежда близначката си. — Аз бих могъл да бъда крал…
Мълчаливата сестра го гледа непроницаемо, странните ѝ очи остават задълго вперени в него. Накрая поклаща лекичко глава и извръща поглед. Лицето на Гариус се вцепенява от разочарование. Той е почти красив, въпреки деформираното си чело.