Фурията на курсора

— Разбързайте се! — извика Тави, когато воините се приближиха. — Резерви, оттеглете се на допълнителните позиции до моста! — после се завъртя, забеляза най-близкия центурион и изрева: — Тези хора да държат по-здраво щитовете. Само един от тези хвърлени камъни ще пробие доспехите им и ще пръсне мозъка им на враните!

Младият центурион се обърна към Тави, пребледня, отдаде чест и започна да крещи на споменатите легионери.

Центурионът се оказа Шулц. Тави погледна наляво и надясно и намери няколко физиономии на същата възраст като него. Само центурионите бяха ветерани и дори те изглеждаха като младежи в първия си мандат на тази длъжност.

Врани, не биваше да командва ветераните на тази стена, но вече беше късно да променя нещо. След бомбардировката, на която току-що бяха подложени, след ожесточената и изтощителна битка на стената, те можеха и да не издържат срещу вълната от бронирани каними.

И ако рибките бяха по-подходящи от ветераните за замислената маневра, то бе само защото бяха толкова неопитни, че не можеха да си представят колко опасно е това, с което предстои да се срещнат лице в лице.

Тави хапеше устни и безмълвно и настървено се защитаваше. Тук нямаше как да мисли за юношите, които щяха да дадат живота си на границата в името на своята Империя, на своите приятели-легионери — и заради него. Той беше готов да командва тези юноши в ураган от насилие и кръв.

Освен това жестоката истина беше, че ако капанът сработи и успее да навреди на армията на канимите, след това най-вероятно ще трябва да се бият. И ако Тави трябва да пожертва сто — или хиляда легионери, за да спре нашествието на канимите, то негов дълг беше да направи точно това.

Стените най-накрая бяха изчистени, ранените бяха изпратени на следващото място за лазарет, а резервната кохорта се качи на стените зад гърбовете на рибките, заемайки подготвените за оттегляне позиции. Тави огледа стената още веднъж и видя тихия ужас на младите хора, всички бяха пребледнели, но стояха в готовност.

Звук от стъпки се чу от стълбите и Макс и Ерен приближиха към Тави. Красус изоставаше на десетина крачки от тях, Тави погледна през рамо към неговите рицари Аери и му се стори, че повечето от тях все още не са готови за бърза атака на позицията срещу портата.

— Проклети кървави врани — избухна Макс, като видя канимите.

— Готово, капитане — добави Красус. — Дженс е готов.

— Всичко това звучи като обикновено хвърляне на зарове, сър — каза Макс. — Никога не съм чувал някой да използва нещо подобно.

— И колко време си прекарал да обработваш дърва в холт, Макс? — попита го Тави.

Макс се намръщи.

— Знам, знам. Просто никога не съм чувал за такова нещо.