Диамантен меч, дървен меч [bg]

Гласът приличаше на човешки.

„Дъгата!" - страшната мисъл опари съзнанието й.

- Глупости! Не е Дъгата! - обади се отново насмешливо гласът. - А само аз.

- Ти... Сатирът! - възкликна, почти изпищя Тави, когато събеседникът пристъпи напред и стана видим. - Козокракия!

- Невероятно! - подигра й се сатирът. На лявата му длан се белееше рицарска ръкавица, като че ли изработена не от метал, а от порцелан или кост. - Позна! Ти позна! У-ха-ха-ха!

- Кой си ти? - изхърка тя.

- Някой, който не е лъжица за твоята уста, малка вещице -последва отговор. - Браво на Сидри, изпълни уговорката. Е, и ти се постара доста.

- Сидри!.... Уговорка? - заекна Тави.

- Разбира се. Досещам се защо се е домъкнал тук този мошеник. А вие му отворихте пътя, дори приехте върху себе си удара на Тъмния страж. И докато се биехте, нашето хитро джудже най-спокойно си продължи нататък. И сигурно вече е свършил заръчаната му от Каменния престол задача.

- Кой си ти?! - застена девойката.

- Не е задължително да научиш, миличка. Пък и какво значение има, след като и без това ще умреш след минута? Тук вече е моето царство. Уви, не бях приключил с настаняването, иначе никога нямаше да се доберете до тук. Съжалявам за Кан, сражаваше се храбро. Не всеки мечоносец би отблъснал моите мракопсета. Твоят приятел успя, даде ти време да подготвиш заклинание... А това вече е излишно...

Имаше предвид метателния нож на Тави, който глухо - точно като по кост - чукна по бялата рицарска ръкавица.

- Не ми минават такива номерца, сладурано - подигравателно съобщи сатирът. - Знам те какво си мислиш. Викаш си, нека си плямпа, нека си дрънка, докато... Ха-ха! Такива неща се случват само в приказките. Аз няма да ти дам време да се съвземеш и да ме нападнеш с нещо по-сериозно от това джобно ножче за рязане на ябълки. Силите не са равни. Ранена си, губиш кръв. Съвсем скоро ще бъдеш моя.

Тави се присви от погнуса.

- Смъртта от загуба на кръв е лека смърт - „окуражи" я козокракият. -После ще те съживя. Ще станеш моя телохранителка. Ще ме пазиш и в леглото

- като те гледам, забавите с теб ше са повече от приятни! Не, недей да фучиш и да присвиваш очи, хубавице. Нищо не можеш да направиш. Сега ще отворя по-широко раната ти... Аааах, желаеш ли ме вече, ти, сладострастна мръсницо?

- Няма да ти позволя да го направиш! - внезапно проехтя силен мъжки глас.

Сатирът, почти надвесен над свляклата се на колене Тави, отскочи като шибнат с камшик.

- Какво... Не! Ти няма да посмееш! Не смей, Заточенико! Това е против волята на Онзи, който те затвори!