![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
С огромно усилие на волята си Галдар успя да накара разтрепераните си крайници да се поместят. Не смееше вече да гледа в лицето, а още по-малко в очите на това създание, понеже в тях се криеше вечността. Нямаше оръжие, което можеше да й навреди, не и на този свят. Разполагаше единствено с любовта си към Мина и може би тъкмо това му даде сили да застане на пътя й.
— Няма да влезеш вътре — каза той, произнасяйки с мъка думите. — Остави я! Пусни я най-сетне! Тя направи всичко, което поиска от нея и без твоята помощ. Ти я изостави. Е, така да бъде.
— Тя заслужава наказание — отвърна студено и презрително Такхизис. — Трябваше да се досети, че чародеят Палин ще я изиграе и вече е започнал да крои интриги зад гърба й, за да ме унищожи. Планът му едва не успя. Унищожи тотема. Унищожи смъртното тяло, което бях избрала за своя обвивка, докато съм на този свят. Заради небрежността на Мина едва не изгубих всичко, за което се трудих. Тя заслужава наказание! Заслужава смърт и дори по-лошо от смърт!… Само че… — гласът на Такхизис омекна. — Ще бъда милостива. Ще проявя великодушие.
Сърцето на Галдар едва не спря от ужас. Дишаше задъхано и трепереше, но не помръдваше.
— Нуждаеш се от нея — произнесе прегракнало. — Това е единствената причина, заради която искаш да я спасиш. — Той поклати рогатата си глава. — Мина вече намери покой или ако не е, скоро ще го стори. Няма да ти позволя да се докосваш до нея.
Такхизис се приближи още повече.
— Минотавре, позволявам ти да живееш само поради една причина. Мина ме помоли за живота ти. Даже и в този момент, докато духът й се крепи едва-едва за тази проста обвивка, тя ме умолява да проявя милост към теб. Засега смятам да угодя на прищявката й. Ще дойде ден обаче, когато и тя ще разбере, че от теб повече полза няма. Тогава сметките ни ще бъдат разплатени.
Ръката й се протегна, улови го за врата и го вдигна във въздуха, след което го запрати безгрижно някъде настрани. Минотавърът се стовари тежко върху острите камъни и остана да лежи на мястото си, хлипащ от бяс и безсилие. Започна да удря с лявата си ръка върху каменния под и удря, докато плътта не се покри с рани и синини.
Царица Такхизис се изгуби във вътрешността на пещерата и отвътре се разнесе монотонен тих, сладостен напев: — Дете мое… Любимо дете… Прощавам ти…
22
Изгубен в лабиринта
Джерард бе твърдо решен да се добере до съвета и да му предаде новините за завръщането на царица Такхизис възможно най-бързо. Предполагаше, че веднъж щом успее да изгради тотема си и укрепи Санкшън, Мрачната царица няма да се посвени да посегне и към целия свят.
Рицарят беше открил Самар без особени трудности. Точно според предположението на Силваношей двамата мъже, макар и от различни раси, бяха опитни войни и след няколко мига на напрежение, недоверие и подозрителност помежду си успяха да влязат в ценен съюз. Джерард беше предал пръстена и съобщението от младия крал на елфите, въпреки че рицарят не си позволи пълна откритост при предаването на думите на Силваношей. Така и не бе споменал пред Самар, че Силваношей е затворник преди всичко на собственото си сърце. Вместо това го бе описал като герой, който се е изправил срещу Мина и е получил наказанието си. Планът на Джерард включваше съюз между елфите и рицарите на Соламния. Заедно двете сили можеха да направят опит да завладеят Санкшън и да възпрат възкачването на Царицата.
Младият войн възлагаше надеждите си на това, че елфите със сигурност ще проявят желание да освободят своя крал, и макар да бе останал с особеното впечатление, че Самар не харесва много Силваношей, все пак бе успял да впечатли суровия войн с истинската история за храбростта на Силваношей по време на схватката с Клорант и неговите поддръжници. Самар бе дал обещание, че ще се погрижи въпросът да бъде отнесен до Алхана Звезден Бриз. Елфът не се съмняваше, че тя ще се съгласи с плана. Така двамата се бяха разделили, обещавайки си един на друг, че ще се срещнат отново като съюзници на бойното поле.
След като пожела на добър час на Самар, Джерард се насочи към бреговата линия. Застанал на една надвиснала над вълните скала, той разкопча черната броня, отличаваща го като рицар на Такхизис, и започна да хвърля едно по едно отделните парчета в океана. С огромно задоволство видя как в първите лъчи на изгрева прибоят подхваща нагръдника му и го стоварва върху озъбените скали.