Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 313
Перейти на страницу:

— О’хей.

… Докато е спял, Минерва. Не бяха галопери — върху тялото на Бак нямаше следи от ухапвания. Вероятно остра сърдечна недостатъчност, но не му направих аутопсия, за да проверя догадката си. Просто беше стар и уморен. Не исках да го взимам със себе си и направих опит да го оставя на пасището на Джон Меджи. Но Бак се възпротиви. Ние бяхме неговото семейство — Дора, Бюла и аз — и той искаше да ни придружи. Направих го предводител на мулетата и не съм го карал да работи, тоест никога не го яздех, нито съм го впрягал. Задълженията на Бак се изчерпваха с това да ръководи мулетата и до голяма степен именно благодарение на неговото търпение и мъдрост успяхме да стигнем до Щастливата долина. Без него не бихме се справили.

Ако беше останал тогава на пасището, може би щеше да живее още няколко години. Или да умре преждевременно от самота след отпътуването ни. Кой знае?

И през ум не ми мина да го разфасовам. Дора щеше да пометне, ако бях споделил с нея подобна идея. Глупаво е да се погребва муле, когато галоперите и лошото време скоро ще се погрижат за трупа му, но аз все пак го погребах.

За заравянето на едно муле е необходима огромна яма, а ние още не бяхме слезли в ниското, където почвата е рохкава. Тепърва ни предстоеше да се спуснем в дъното на долината.

Но първо ми се наложи да реша един кадрови проблем. След Бюла за водопой се нареждаше младокът Кен, яко и силно муле, което говореше съвсем прилично. От друга страна, Бюла беше помагала по време на целия път на Бак да командва… но нямах спомен да съм чул някога кобила да е ръководела стадо мулета.

Минерва, за хомо сапиенс това не е проблем, или поне не тук, на Секундус. Но когато става дума за животни, разликата е съществена. При слоновете командва самката. Обаче петелът винаги е над кокошката. В кучешката глутница могат да са начело и мъжкарят, и женската. Там, където всичко се определя от пола, е по-добре човекът да не се вре със своите обичаи.

Реших да видя дали ще се справи Бюла, затова й наредих да строи мулетата, за да ги впрегна; освен това трябваше да бъдат закарани по-надалеч, докато погребвам Бак… Те не можеха да си намерят място от нерви, всичките бяха страшно разстроени заради смъртта на своя предводител. Не знам как възприемат смъртта, но във всеки случай не са безразлични към нея.

Бюла веднага се залови за работа, а аз междувременно наблюдавах Кен — той безропотно зае обичайното си място до Дейзи. Когато ги впрегнах, само Бюла остана свободна. И така, вече бяхме загубили три мулета.

Аз обясних на Дора защо трябва да се закарат по-далеч животните. Попитах я дали ще се справи, ако Бюла командва мулетата. Или ще е по-добре аз да свърша тази работа? Тук изникна още един проблем: Дора искаше да присъства на погребението на Бак, нещо повече, тя заяви:

— Мога да ти помогна да копаеш, Удроу. Знаеш, че Бак ми беше приятел.

— Една бременна жена може да си позволи всичко, освен онова, което може да й навреди — възкликнах аз.

— Чувствам се прекрасно, скъпи, имам предвид физически, но ужасно се разстроих заради Бак и точно затова искам да ти помогна.

— И аз смятам, че си в добра форма, само че ще е по-добре да продължиш да бъдеш в такава форма. Най-много ще ми помогнеш, ако останеш във фургона. Тук нямаме условия за отглеждане на недоносени деца, пък и нямам желание да погреба и бебето заедно с Бак.

Очите на Дора се разшириха.

— Мислиш ли, че е възможно да се случи такова нещо?

— Не знам, любима. Виждал съм бременни, които са понасяли големи трудности, без да им се случи нещо. От друга страна, имам спомени за жени, пометнали от нищо. Единственото сигурно правило, което знам, е следното: не рискувай, без да си принуден. Точно сега не е необходимо да рискуваш.

Накратко — отново стигнахме до съгласие, но с цената на изгубен час. Откачих втория фургон, издигнах оградата, затворих в кошарата четирите кози и оставих Дора в този фургон. А после прекарах другия на триста-четиристотин метра, разпрегнах мулетата и заръчах на Бюла да ги наглежда да не се разпръснат надалеч. А на Кен наредих да й помага. Оставих им и Фриц за помощник, а Лейди Мак я взех със себе си, за да варди за галопери и да наблюдава околностите. Общо взето тук нямаше къде да се скрие човек; гола поляна с ниска трева и никакви храсти. Обаче щеше да ми се наложи да се спусна в ямата и нямах желание някой да се доближи незабелязано.

— Лейди Макбет! Пази! Горе!

Дора остана във фургона.

1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)