Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Разкарай се от мен! — изкрещя пискливо в тишината. Чакалът се стресна и побягна, драскайки по пода с ноктите си.
Вещерът насочи мислите си навътре и почувства ефирното й напредване през нишките, които го свързваха с външния свят, прилива и отлива на дишането си, допирът на одеждите до кожата му. Обезумял, той започна да заплита, да приготвя капани, да създава проходи, водещи към лабиринти, в които да се изгуби завинаги. Ала Вирч едва можеше да я почувства, да не говорим да я спре, и единственото, което бе в състояние да стори, бе само да отложи неизбежното. Не можеше да си позволи да я проследи до източника й дори и с най-нищожната част от съзнанието си — нямаше никаква представа коя е и къде се намира. Нямаше къде да нанесе удар.
Имаше чувството, че нашественичката го връхлита от всички посоки едновременно, стрелвайки се тук и там, за да го разкъса и убоде, изпращайки подвеждащи вибрации по искрящите фибри на бойното поле. Той бясно се мяташе насам-натам, впримчен в хватката на увеличаваща се паника, опитвайки се да я надхитри, ала нищо не помагаше и Вещерът отчаяно си даде сметка, че няма какво друго да направи. Тогава осъзна колко атрофирали бяха силите му — на него, най-великия измежду Чаросплетниците. Толкова дълго време се беше наслаждавал на върховното си господство, че уменията му да се адаптира бяха закърнели и изгнили. Той не можеше да я победи.
Осъзнал това, Вирч разхлаби защитата си. Това, повече от всичко, което бе сторил досега, накара натрапницата да се поколебае за миг и той не пропусна да се възползва от предоставилия му се шанс. Вещерът се хвърли в Чаросплетието, докато се мъчеше да навие огромно кълбо прежда, натиквайки го в гърлото си. Нападателят му видя твърде късно какво се опитва да направи, ала вече не можеше да стори нищо, за да го предотврати. Вирч изплю макарата, влагайки всичките си сили в това си действие, и тя се разнищи, разпръсквайки се на милиони нишки, които се понесоха вихрено из пейзажа на Чаросплетието, разпространявайки се във всички посоки. Грандиозен предупредителен сигнал, оглушително съобщение до всеки Чаросплетник в Сарамир и отвъд него. Нашественичката се олюля от силата на неговия вик, безмълвен крясък-предупреждение към всички негови братя: „Пазете се! Пазете се! Жени се намесват в Чаросплетието!“
Ала Вирч беше хитър и сред неизброимите нишки имаше една по-различна, която бе с точно определена цел и посока. И от бездънния мрак, където се криеха от дневната светлина, четири демона на сенките изведнъж надигнаха едновременно главите си, а очите им проблеснаха като фенери.
Посланието беше просто. Образът на Лусия ту Еринима, Престолонаследничка на Сарамир, заедно с впечатления за мирис, местоположение и онази почти недоловима вибрация, обозначаваща присъствието й — всичко, от което шин-шините се нуждаеха, за да я проследят. Плюс елементарната заповед, изразена не чрез средствата на езика, а посредством ослепителния проблясък на стаеното в нея значение.
„Смърт.“
Тогава Кайлин нанесе съкрушителния си удар, ухапването на черната вдовица, което го връхлетя ненадейно и Върховният Чаросплетник разбра, че тя е преодоляла всичките му прегради и е стигнала до сърцевината му. Сетивата му бяха парализирани, а контролът му върху Чаросплетието бе отнет, Беше безпомощен. Един безкраен миг на тотален и унизителен ужас, когато той усети как нашественичката се навива на кълбо в мозъка му, взема нишката на живота му в пръстите си и започва да си играе с нея. След което, извивайки я внезапно, непознатата я скъса.
В покоите си Върховният Чаросплетник изкрещя, присви се на две и се строполи на пода.
Отново настъпи тишина. Тя продължи може би час, преди чакалът да събере достатъчно смелост, за да подаде глава от мястото, където се бе скрил. След още час и нещо се показа и момичето — дрехите й бяха разкъсани, а лицето й беше покрито с мръсотия. Тя надзърна през свода, трепереща от глад и страх. Единственият звук, който наруши тишината и сякаш продължи цяла вечност, беше тихото, монотонно лочене.
Трупът на Вирч лежеше с лице към пода, гол под парцаливата си роба. Гъстата кръв, избликнала от носа, очите и устата му, се бе насъбрала в Маската му, откъдето преливаше на мръсните плочки, събирайки се в алени локвички. Чакалът продължаваше да лочи от нея.
Момичето стоеше под свода и се взираше, неспособно да повярва на очите си. Боеше се да не би това да се окаже някакъв номер. Едва когато чакалът започна да дъвче пръстите на Вещера, тя се успокои малко. Изглежда чудовището наистина беше умряло.