Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Викът проехтя отново и сълзящите й очи зърнаха един мъж, легнал в едно от коритата за пране — кожата му бе почерняла, а единият му крак се беше превърнал в окървавен чукан. Следите от изгарянията по тялото му бяха ужасни. Пометен от взривната вълна, той бе успял по някакъв начин да се добере до коритото, търсейки закрилата на водата; ала тя бе завряла, сварявайки го като рак. Той потъваше и се издигаше на повърхността, без да спира да крещи. Кайку нямаше как да му помогне, ала не можеше и да му обърне гръб. Очите й отново се навлажниха, но този път от съчувствие и печал.
Тогава забеляза как нещо помръдна в другия край на стаята.
Девойката изведнъж затаи дъх. Там стоеше малко момиченце, облечено в обикновена роба. Дълга, светла коса падаше на нежни къдрици по гърба й. Имаше овално лице, на което бе изписано объркано изражение. Ала това създание не беше от плът и кръв — то бе призрак, дух, чиито очертания трептяха и се замъгляваха, докато се приближаваше, като че ли това бе отражението й в развълнуваната повърхност на някоя езеро. Момиченцето се приближи до човека в коритото, без да се притеснява от пламъците. Кайку наблюдаваше онемяла как привидението потопи ръка във водата и тя изведнъж спря да кипи, като врящо котле, което е отместено от огъня. Обгореният мъж се обърна да я погледне и на лицето му се изписа израз на благодарност. После момичето положи малката си ръчица върху главата му и очите му се затвориха. Той въздъхна и потъна под водата.
Тогава привидението се обърна към Кайку и девойката се вгледа в големите му замечтани очи.
((… помогни ми… ))
Думите сякаш идваха от нейде много далеч, бяха едва доловими и като че ли пристигаха секунди след като момиченцето ги произнасяше. Гредите над главата й зловещо изскърцаха и Кайку погледна разтревожено към тавана. Тя се хвърли към вратата точно когато те се сгромолясаха с оглушителен трясък и в стаята се изсипа купчина натрошени камъни и пламтящи дървени отломки, от които се надигнаха задушливи валма дим.
Кайку прикри очи с длани и надзърна в помещението, където бе видяла привидението, ала сега там имаше само прах и пушек. Рухналият таван започваше да се отразява и на стените на стаята, в която се намираше в момента, и те започваха бавно, но неумолимо да се изкривяват.
— Махай се веднага оттам! — изкрещя някой, тя светкавично се обърна и видя един мъж с почервеняло лице, застанал под един свод, който трескаво й махаше с ръце. Той изведнъж изчезна, сякаш се изпари във въздуха, ала секунда по-късно на мястото му се появи привидението.
Кайку се затътри през горящата стая към коридора. Едва виждаше призрака през гъстия дим. Кашляйки, тя го последва, привела се ниско, за да избегне черната река от стелещ се дим, носеща се във въздуха. Наоколо се чуваха изплашените викове на хората, че всички трябва да се махнат оттук, преди всичко да се е срутило. Девойката не им обърна никакво внимание, твърдо решила да върви след призрака. Имаше чувството, че трябва да постъпи точно така, а напоследък се бе научила да се доверява все повече на инстинктите си.
— Кайку! — прозвуча някакъв глас и Тейн изведнъж я улови за рамото. Тя стисна китката му, за да се увери, че той наистина е до нея, ала нито отдели поглед от момиченцето, нито забави крачка.
— Какво става? — попита озадачено младежът, бързайки покрай нея.
— Не можеш ли да видиш?
— Какво да видя?
Кайку поклати нетърпеливо глава.
— Просто върви след мен.
— Ами другите?
— Те могат и сами да се погрижат за себе си.
Привидението водеше девойката далеч от погрома и след като свърнаха на няколко пъти по различни коридори, въздухът се поизбистри и тя можеше да диша отново без болка. Тейн вървеше до нея, без да задава никакви въпроси, убеден от непоколебимостта, изписана на лицето й. Полупрозрачната фигура бе винаги пред тях — ту влизаше в някое помещение, ту се мяркаше в края на коридора и те все не можеха да я настигнат. Скоро пламъците останаха зад гърба им и започнаха да се разминават с тичащи стражи и писари, никой от които като че ли не забелязваше малкото момиче-фантом. От припряността им девойката заключи, че експлозиите, които беше чула, едва ли бяха единственият проблем на Цитаделата, ала това изобщо не я интересуваше. Единственото нещо, което я вълнуваше в момента, беше призрачното момиченце и тя го следваше неотлъчно.
Кайлин, Заелис и Юги напуснаха задимените коридори, търсейки място, където стените да не се тресат и въздухът да става за дишане. Повечето слуги се бяха изпокрили кой където намери след взривовете, поради което коридорите бяха опустели и тримата оцелели се придвижваха значително по-бързо. Това бе добре дошло за Кайлин, която изпитваше остра нужда от уединение.