Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Кой стоеше зад всичко това? Вирч? Най-вероятно, обаче тогава излизаше, че има хиляди врагове. Бомбите показваха почерка на отмъстителната армия на Ангър ту Торик. Тя си бе мислила, че е избила до крак най-фанатичните му последователи, ала ето че се оказаха повече, ламтящи за възмездие заради погубените си братя…
Една от шестте врати на залата се отвори и вътре влезе Рудрек с Лусия. Тя пристъпваше след него, погледът й беше отнесен, а на лицето й бе изписано характерното за нея изражение — комбинация от учудване и любопитство, примесени с още нещо, от което се подразбираше, че знае доста повече за обекта на вниманието си, отколкото трябва.
Анаис извика радостно и се втурна към дъщеря си, притискайки я силно към гърдите си с въздишка на облекчение. Не й се искаше да мисли какво ли би станало, ако нападателите бяха отнели живота на красивото й дете. Престолонаследничката изглеждаше напрегната; тя се загледа с широко отворени очи в красивите прозорци горе, ала Императрицата не обърна никакво внимание на това.
— Кажи как протече битката долу — нареди Дурун на Рудрек. В момента се намираха на седем нива над тронната зала. — Как е баща ми?
Мъжът се намръщи.
— Аз напуснах тронната зала веднага щом ми наредихте да ви доведа Лусия, Императоре мой, след което дойдох направо тук. Нямам никаква представа какво се е случило.
Дурун изглеждаше доволен.
— Добре. Значи никой освен нас не знае къде сме. Нещата трябва да останат така, докато не разберем кой е виновникът за днешните събития.
— Никой не знае, че сте тук — потвърди Рудрек. — Да се върна ли в тронната зала и да потърся баща ви?
— Не, остани — каза бързо Анаис. — Имаме нужда от мъже като теб.
Дурун кимна. Лусия се прилепи до роклята на майка си.
— Да потегляме — каза Императорът. — Няма откъде да знаем на кого можем да се доверим, докато врагът ни не се разкрие.
— Предлагам да отидем в Кулата на северния вятър — рече Итрис. — Там има само една врата, която е дебела и лесна за барикадиране. Моите Император и Императрица ще бъдат на сигурно място там, докато съберем останалите стражи и унищожим нашествениците.
— Съгласен съм — каза Рудрек. — Какво ще кажете, господарке моя? — обърна се той към Анаис.
Тя кимна утвърдително.
До Кулата на северния вятър можеше да се стигне посредством дълъг мост, прострял се над умопомрачителната пропаст. Той бе позлатен отвън и хвърляше ослепителни отблясъци на слънчевата светлина, а отвътре беше не по-малко пищен — парапетите му бяха украсени със стенописи, а подът бе покрит с лъскав тъмен лак. Намираше се в северния ъгъл на Цитаделата, където се събираха две от отрупаните с множество арки стени на цитаделата, а в далечния му край се издигаше стройният силует на кулата — изящна златиста игла, чийто връх се губеше в небето, издигната във възхвала на духа, донасящ северните ветрове. Подобни кули се издигаха и в западния, източния и южния ъгъл на Императорската цитадела.
Те пристъпиха на моста, усещайки как дрехите им зашумоляха под напора на горещия вятър, и изведнъж застинаха на местата си.
Покривът на кулата бе почернял от гарвани. Те бяха накацали по заострения й връх и первазите на многобройните стреловидни прозорци, които я осейваха. Нещо повече — парапетите в далечния край на моста, както и лакираният под, бяха покрити с птици, които шаваха неспокойно, а черните им, обезпокоително интелигентни очи бяха вперени в новодошлите.
Анаис усети как по гърба й пролазват тръпки. Тя чу как Рудрек изругава тихичко под носа си. Дурун впери обвинителен взор в Лусия, ала тя изобщо не го погледна; очите й бяха приковани в птиците.
— Какво ще правим? — попита Итрис, обръщайки се към Дурун.
— Всемогъщи духове! — извика Императорът. — Та това са само птици! — По гласа му обаче не си личеше, че е напълно уверен в това.
Той хвана жена си за ръката и я повлече напред, а цялата група го последва. Горещият бриз брулеше дрехите им, сякаш се опитваше да ги събори от моста и да ги запрати към сигурната им гибел в пропастта. Вдясно от тях окото на Нуку представляваше ярко, намръщено кълбо, надничащо заплашително иззад тънките, мрежести облаци.