Вещерите от Сарамир

И все пак, въпреки мащабите на грешката си, тя бе твърдо решила да запази бебето. След като се бе опитвала толкова дълго, едно дете — каквото и да е дете — бе нещо твърде ценно, за да се откаже от него, независимо от обстоятелствата. Как можеше изобщо да си мисли, че не е от съпруга й? Най-лесно беше да повярва в това и да не казва нищо на Зан. След като детето се роди и стана ясно, че е Различно, изведнъж й се стори изненадващо лесно да се убеди, че Дурун е бащата, дори и да забрави за другите възможности. Дъщеря й приличаше на нея, а не на Зан или Императора.

— Няма никакво значение с кого си мърсувала — каза Дурун и тя отново почувства презрението в гласа му. — Скверният ти род свършва тук, Анаис. Коварна атака от страна на мъжете на Ангър ту Торик, и изведнъж и Императрицата, и Престолонаследничката са мъртви! Като единствен оцелял, аз ще стана пълноправен Кръвен Император, истински господар на Сарамир. — Той започваше да се наслаждава на себе си. Гарваните бяха усмирени, а Анаис най-накрая беше негова. Толкова много години като марионетка на трона, толкова много години в сянката на жена си, по време на които трябваше да се примирява с ролята си на лишен от власт съпруг рогоносец. Не, той нямаше да я убие, преди да й се изперчи как е успял да я надхитри. — До падането на нощта императорските стражи ще са се заклели във вярност към мен в качеството ми на единствения оцелял член от императорското семейство и войските на моя род ще влязат в града. Григи ту Керестин може да обстрелва стените на Аксками, докато оглушее, ала скоро ще се убеди, че това е безнадеждна задача. Съветът ще ме приеме като пълноправен Кръвен Император, защото няма да има никакъв друг избор. Честно казано, мисля си, че членовете му даже ще са доволни, че неприятната история с теб и Лусия най-накрая е приключила.

— Ами Вирч? Какво му обеща на него? — извика Анаис.

— Вирч е мъртъв — продума тихо Лусия.

— Затваряй си устата! — сряза я Дурун.

— Жената от сънищата го уби — рече момиченцето.

— Казах ти да млъкнеш!

Гарваните се размърдаха, черни вълни пробягаха по морето от пера и клюнове.

— Мой Императоре — започна нервно Итрис, — нека да приключим с делото си и да се махаме оттук.

Дурун тъкмо щеше да му каже нещо, когато ръката му изведнъж избухна.

Анаис изпищя, когато горещата кръв я опръска, ала писъкът й не беше нищо в сравнение с рева на агония, нададен от съпруга й, който се взираше недоумяващо в дясната си ръка, превърнала се в пламтящ чукан. Лусия се измъкна от хватката му и също запищя, понеже дългата й руса коса се бе запалила. В същия миг всички гарвани излетяха едновременно, надигайки се като гигантски черен облак, и въздухът се изпълни с пърхането и пляскането на крилете им.