Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Рудрек кимна и се завтече да изпълни заповедта, без дори да отдаде чест. Той бе опитен, побелял воин, който не си падаше много по обноските, ала бе един от най-доверените им мъже. Анаис изпита известно облекчение при тази мисъл и се притисна към съпруга си, внезапно изпитала задоволство от силата му. Винаги тя беше тази, която бе активната, но досега никой не я беше заплашвал с физическо насилие, като изключим забавленията й с Дурун в спалнята; ала ето че сега ролите им се бяха разменили. Сега той беше водачът и тя покорно го следваше — мъжът й бе сграбчил тежкия си меч в едната си ръка, докато я държеше здраво с другата.
Шестима мъже се присъединиха към тях, докато напускаха тронната зала — кортеж от телохранители. На горните етажи на Цитаделата се чуваше пронизителният звън на камбаните, възвестяващи тревога, и сърцето на Анаис изведнъж се сви, а един глас започна да шепне в ушите й, питайки я как изобщо бе дръзнала да си въобрази, че може да възкачи дъщеря си на трона, че и да се надява, че ще остане жива след това…
Кайку кашляше и се давеше, докато се препъваше сред кълбестия дим, а ботушите й се подхлъзваха по натрошените отломки. Чуваше как наблизо пращи огън, а горещината ставаше все по-нетърпима, процеждайки се през тъмната пелена, забулила коридора. Някой виеше от мъка, други хора крещяха нещо, чийто смисъл тя не можеше да долови заради пищенето в ушите си. Девойката прикри лицето си с ръка, присвивайки сълзящите си очи, тътрейки се през знойния мрак, търсейки останалите.
Бе ги изгубила от поглед секунди след експлозията. Бомбата бе избухнала в ужасяваща близост, разрушавайки по-голямата част от кухненските помещения и опустошавайки коридорите в съседство. Кайку бе повалена на земята от взривната вълна, а отгоре й се посипа порой от отломки. На всичкото отгоре временно бе оглушала от шума. Когато се окопити, видя, че коридорите, които и бездруго не познаваше, са разрушени, и дезориентацията й беше пълна. Отчаяни слуги сновяха от стая в стая, проверявайки дали има оцелели; ала в гъстия дим бе почти невъзможно да се види нещо. Нечии ръце вдигнаха Кайку, видяха, че не е сериозно ранена, и я захвърлиха в един страничен коридор, нареждайки й да се качи горе. Докато се ориентира къде точно се намира, тя вече се беше изгубила.
Най-ужасното нещо при експлозията беше животинската паника, която бе породила у прислугата. Тези, които търчаха като обезумели покрай нея, бяха изгубили ума и дума от страх, неспособни да проумеят как така техният подреден и стабилен свят изведнъж се сгромолясва сред огън и дим. Лицата на неколцина бяха пребледнели и те се взираха като зомбита в една точка, сякаш експлозията бе помела и мозъците им. Никога досега не беше виждала хора, които да изглеждат толкова кухи и изпразнени.
Пожарът ставаше все по-свиреп; пламъците се разпространяваха с неочаквана скорост и девойката едва си пробиваше път, а кожата й изгаряше от топлина. Вече се чудеше дали изобщо ще успее да открие някой от другите в тази лудница, да не говорим за онова складово помещение, където се намираше ръждясалата решетка, откъдето бяха влезли; въпреки всичко обаче продължаваше да търси. Това й се струваше единственото разумно нещо, което можеше да направи в момента.
Изведнъж дочу нечии мъжки викове, извисяващи се над пищенето в ушите й. За секунда си помисли, че едва ли можеше да направи нещо за него; едва ли можеше да направи нещо за когото и да било, така че сто пъти по-добре би било да се опита да спаси собствената си кожа, защото мисията й беше по-важна от живота на всички тук. Ала в следващия момент реши, че не е способна да го изостави току-така.
Тя се затътри упорито към стаята, откъдето се чуваха виковете. Стените на помещението пламтяха. Тя изрита един тлеещ стол и се приведе, вдишвайки от лютивия въздух, след което се завтече към вратичката в другия край на стаята.
Това е било нещо като перално помещение преди, помисли си момичето; сега обаче водата в дървените корита кипеше, а дрехите и чаршафите се бяха овъглили, превръщайки се на пепел. Далечната стена бе унищожена и тя видя, доколкото можеше през кълбата дим, какво бе останало от съседните помещения — купчина камъни, отронена мазилка и всевъзможни отломки, защото таванът се беше продънил. Девойката погледна притеснено нагоре и видя, че гредоредът на помещението, където се намираше, се огъва и разцепва от горещината.