Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Жени. Хитри същества бяха това. Доста хитри, ако можеше да се вярва на доказателствата от миналото. Организацията на Чаросплетниците приемаше само възрастни мъже в редиците си поради две причини — децата бяха твърде недисциплинирани, а жените — прекалено способни. В ранните дни, последвали откритието на вещерския камък, бе станало очевидно, че жените превъзхождаха десетократно мъжете по отношение на уменията си да въздействат на Чаросплетието. То представляваше същността, есенцията на природата, а мъжете можеха единствено да насилват природата да се подчинява на волята им — непохватно и грубо. Жените обаче действаха като част от нея и това им се удаваше с лекота. В онези първи години на безумието, скрити в поселището в планините, където сега се издигаше величественият Адерач, жените бяха станали много по-могъщи от мъжете; ала тъй като ставаше дума за миньорско градче, представителките на женското съсловие бяха малко на брой. Клането бе краткотрайно. След като мъжете бяха почувствали силата на вещерските камъни, и последните остатъци от съвестта им бързо се бяха изпарили. От този ден нататък само възрастни мъже бяха приемани в братството; мъже, които търсеха знание, власт или величие.
Същият начин на мислене бе наложил практиката да се убиват новородените Различни през последните векове, когато бе установено, че момиченцата се раждат със зачатъчни умения да въздействат върху Чаросплетието. По някакъв начин, навярно заради влиянието на вещерския камък върху родителите им и храната им, замърсена от заразената почва, ембрионите придобиваха инстинкта, че човек можеше да стане Чаросплетник, стига да преминеше през известно обучение. И това бе така естествено за тях като дишането. Ала вещерите вече бяха заздравили позициите си и обикновените хора се страхуваха от необикновените умения на новородените. Така бе поставено началото на практиката да се убиват Различните. Не само тези, които могат да чаросплитат, защото щеше да стане много подозрително; всички, които имаха по-особени дарби, трябваше да умрат, за да могат Вещерите да запазят тайните си.
Сега обаче нямаше време за подобни размишления. Той се носеше из Цитаделата с една част от съзнанието си, търсейки онези нередности в Чаросплетието, които го бяха разтревожили преди. Тези, които бяха взривили бомбите, не го интересуваха, защото вече бяха загинали до един от собствените си изобретения. Вирч бе поел директно контрола върху съзнанията им, защото се опасяваше, че могат да се разколебаят в последния момент. Вещерът обаче със задоволство установи, че волята им не се прекърши до последния момент.
Натрапникът поотслаби защитата си за малко, след като бомбите експлодираха, ала Вирч бе зает с други неща и за жалост нямаше как да се разправи с него. Сега обаче бе съсредоточил цялото си внимание да го открие отново. В Цитаделата цареше хаос и останалата част от плана щеше да следва своя закономерен ход. Най-сериозната му грижа в момента беше този незнаен враг под носа му.
Ала Вирч беше Върховен Чаросплетник от твърде отдавна; открай време никой не бе дръзвал да се изправи срещу него и той беше свикнал с това да няма никакви съперници. Понесъл се из влакната на Чаросплетието, той изобщо не забеляза черната вдовица, пълзяща по нишките на собствената му паяжина, докато тя не се нахвърли отгоре му.
Вещерът осъзна грешката си твърде късно. Това не беше непохватното тътрене на по-слаб Чаросплетник; ставаше въпрос за нещо съвсем различно. Дори най-могъщите представители на братството му оставяха следи там, откъдето минаваха — било разкъсани влакна, било оплетени възли, ала натрапницата (защото това можеше да е само една жена) беше нежна като коприна и се плъзгаше гладко през Чаросплетието, без да остави и следа. Прави бяха Вещерите и имаше защо да се страхуват от жените.
Той внезапно се отдръпна назад, обзет от ужас, защото знаеше, че тя е вътре, зад защитата му. Нанесе й отчаян удар, ала тя се движеше като порив на вятъра. Натрапницата се извиваше и описваше пируети, разкъсваше нишките му и мълниеносно се плъзгаше натам, където не беше насочено вниманието му. Върховният Чаросплетник започна да се поддава на паниката; той се помъчи да си спомни някои от онези техники, които владееше толкова добре, преди да се превърне в надут и самодоволен пуяк, онези похвати, с помощта на които щеше да я изтласка от себе си; ала безумието бе опустошило паметта му и той не бе в състояние да събере мислите си.