Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Тук — каза тя и мъжете я последваха в една изоставена кухня, лишена от прозорци, където някакъв казан с яхния къкреше над огъня незнайно откога, а каменните стени се бяха изпотили от изпаренията. Железни гърнета и тигани висяха на ръждясали гвоздейчета, а друга част се валяха сред мръсотията на пода, навярно съборени от експлозията. Кайлин се огледа.
— Тук е добре — рече.
— Добре за какво? — попита Заелис. — Трябва да се отдалечим колкото се може повече от пожара.
— Трябва да остана сама за известно време. Никой няма да влезе тук. Вече сме достатъчно далеч от пламъците.
— Богове, не видяхте ли Еспин? — попита Юги, прокарвайки ръка през почернялата си от саждите коса. — Ами другите двама?
Всъщност Кайлин бе видяла Еспин — проснат под отломките, с окървавено лице и изпотрошени кости. За лош късмет се бе изпречил на пътя на ударната вълна, която безжалостно го бе помляла.
— Тейн и Кайку ще трябва сами да се погрижат за себе си — изрече хладно тя. Не можеше да прежали лесно девойката — особено след всички надежди, които й бе възложила — ала за момента имаше по-належащи неща, които трябваше да се свършат.
Заелис бе обезумял от потрес.
— Бомби! Бомби в Цитаделата! Богове, какво става тук? Това е нечувано!
— Това е дело на Вирч — рече Кайлин.
Тя отмести няколко стола, за да освободи малко пространство, след което се обърна с лице към казана. Двамата мъже наблюдаваха безмълвно как тя си поема дъх, отпускайки рамене. Мирисът на яхния изпълваше въздуха и кожата на Юги настръхна от горещината, обаче никой от тях не се осмели да обезпокои Сестрата. Тя затвори очи и разпери пръстите на ръцете си. Главата й се наклони напред и тя въздъхна тежко; когато вдигна отново глава и клепачите й се отвориха, ирисите й бяха кървавочервени и спътниците й осъзнаха, че в момента Кайлин вижда неща, невидими за човешкия взор.
— Аз ще се справя с Върховния Чаросплетник. Вие двамата отидете в градините на покрива. Намерете Престолонаследничката. Още не сме загубили. Този безпорядък може да се окаже от полза за нас.
Заелис кимна, после той и Юги се отдалечиха, а вратата на задушната кухничка се затвори зад тях.
Кайлин се рееше в един океан от светлина, сред милиони тънки златисти нишки, които потрепваха едва-едва. Както всеки път, когато се гмурнеше в Чаросплетието, и сега бе обзета от еуфория, която спираше дъха й и караше сърцето й да изхвръкне; блясъкът и великолепието на този невиждано красив свят бе несравнимо. Тя си позволи да се наслади на изяществото му за един миг, след което желязната й дисциплина се намеси и жената възвърна самообладанието си, игнорирайки фалшивите обещания за вечно блаженство.
Отново с бистър ум, тя запровира съзнанието си покрай влакната с безкрайна предпазливост, изящно премествайки се от снопче на снопче като умелите пръсти на арфист. Кайлин търсеше онези нишки, които бяха деформирани и изкривени, онези снопове светлина, които се бяха превърнали в конците на нищо неподозиращите марионетки в Императорската цитадела. Някой се намесваше грубо в събитията, контролирайки куклите си отдалеч. Тя можеше да почувства покварата в Чаросплетието, обгръщаща няколко души в Цитаделата, и знаеше, че те са под влиянието на онзи някой. Хората си въобразяваха, че именно те са подстрекателите на настъпилите размирици, ала не подозираха нищичко за истинския подстрекател и докато Кайлин не го откриеше, положението щеше да си остане непроменено.
Ето защо тя се носеше между снопчетата, проучвайки ги внимателно, и с всяко деформирано влакно откриваше все повече и повече следи от пръстите на кукловода. Най-накрая, когато се почувства напълно готова, тя се отправи директно към източника на покварата.
Вирч не бе помръдвал от мястото си от изгрев слънце и продължаваше да седи с кръстосани крака на пода в центъра на стаята си. Останките от старицата, която бе надробил на парчета, се валяха на пода до едната стена, и прегладнелият чакал бе отмъкнал две хапки от плътта й, когато си мислеше, че е извън обсега на вещера. Разбира се, той никога не беше извън обсега му; нито пък момичето, което продължаваше да се крие наблизо. Би могъл да използва Чаросплетието, за да ги открие, и когато ги намери, да спре сърцата им или да строши ставите им. Това обаче беше детински лесно, а старецът не беше толкова нечестен. Той бе впечатлен, че момичето беше проявило достатъчно мъдрост да не се опита да го нападне, докато чаросплиташе или спеше, защото, без значение колко отпуснат изглеждаше, щеше да я убие, преди да се е отдалечила и на метър. Щом тя не го мамеше, нямаше да я мами и той. Да продължава да си играе на криеница; единственият ключ за вратата висеше около врата му и тя нямаше как да се измъкне. Беше му забавно да види колко ли дълго щеше да издържи това девойче.