Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Изглежда Императорът смяташе, че птиците ще се разпръснат с приближаването им. Обаче не стана така. Те подскачаха, прехвърчаха напред-назад и чистеха с клюнове перата си, разперили черните си криле, но нито за миг не ги изпускаха от поглед.
— Това е твое дело, нали? — изръмжа Дурун, пусна ръката на Анаис и сграбчи дъщеря си за нежната китка. — Това са твоите проклети птици!
Той изведнъж изсумтя, пусна Лусия и изтегли меча си, забивайки го в гърдите на Рудрек, преди стражът да може да реагира. Хътън и Итрис изтеглиха мечовете си по същото време, ала докато първият замахваше към Императора, острието на втория потъна между ребрата на Хътън. Той извика от болка и изненада, обаче гласът му скоро прерасна в неразбираемо гъргорене, щом кръвта нахлу в гърлото му и той се строполи на лакирания под с невиждащи очи.
Птиците започнаха да грачат, вдигайки невъобразима врява; ала Дурун беше приклещил здраво Лусия в сгъвката на едната си ръка, а в другата бе стиснал меча си, притиснал острието му до гърлото й.
— Накарай ги да се разкарат! — извика той. — Първата птица, която литне във въздуха, ще коства живота ти, чудовище такова!
Гарваните поутихнаха и се поуспокоиха, обаче горещият летен ден сякаш изведнъж охладня под злобния им поглед. Итрис пристъпи към Анаис, насочил оръжието си към гърдите й. Останалите четирима стражи наблюдаваха безстрастно. Бе очевидно, че също са на страната на Дурун. Само Рудрек и Хътън бяха останали верни на Императрицата, заплащайки за това с живота си.
Анаис се бе вторачила в съпруга си, а омразата й проблясваше през солената пелена, навлажнила очите й. Всичко се беше случило само за миг, ала тя вече бе успяла да преодолее потреса си, пометена от жестоката истина на онова, на което беше станала свидетел преди малко. Такова предателство…
Дурун. През цялото това време, толкова близо до нея. Собственият й съпруг.
И тя беше пуснала войските му в престолния си град.
Коленете й изведнъж омекнаха и тя отстъпи крачка назад, без да отделя поглед от съпруга си. Тогава пред очите й се разкри цялата картина и мащабите на поражението й се откроиха с болезнена яснота пред нея. Баракс Мос и синът му, работещи съвместно с…
— Вирч — прошепна тя. — Ти си действал заедно с Вирч.
Дурун се усмихна.
— Разбира се — каза той. — Чаросплетниците бяха много нещастни, когато ти не се отказа от безумната си идея Лусия да те наследи. Той просто изгаряше от желание да ни помогне. Ала не мисля, че нещата започнаха оттук, жено. Според теб колко време беше необходимо, за да намерим толкова много предани на рода Батик мъже и да ги интегрираме в редиците на императорските ти стражи, без някой да забележи? Планирам това от осем години, Анаис. Осем години — откакто това нещо се роди. — Той стисна Лусия още по-силно за китката.
„Осем години?“ Анаис усети как главата й се замайва, като че ли мостът се олюля под краката й, заплашвайки да я запрати в пропастта. Неотложният характер на ситуацията се вкопчи в нея, забивайки ноктите си в гърдите й, изкарвайки въздуха й. Безграничните измерения на горчивината му, трупана осем дълги години, се усещаха във всяка негова дума.
— Аз знаех как се чувстваш, Дурун — каза тя, а в гласа й се усещаше смущение. — Знаех как се чувстваш. Император само по сан, оженен за мен само заради интересите на семейството си, част от някаква сделка. Знаех колко зле си се чувствал, ала това…
— Това не го правя за себе си, Анаис — отговори той, наблюдавайки гарваните. — Това е заради нашата империя. Щеше да ни оставиш да се изядем един друг заради твоето малко момиченце.
— Нашето малко момиченце! — извика тя.
— Не — каза съпругът й. — Твоето малко момиченце. Не мислиш ли, че си похойках повече от достатъчно? Как тогава досега не се появи нито едно копеле, което да претендира за престола? Спомни си колко се стараехме да заченеш и как можа да забременееш само веднъж!
— В какво ме обвиняваш? — извика Анаис, засрамена, че обсъждат този въпрос в присъствието на стражите, ужасена от мисълта какво ли ще се случи с нея и Лусия сега.
— Аз не мога да имам деца, жено, и никога не съм можел! — процеди той. — Този урод в ръцете ми е нечие чуждо изчадие и всеки път, когато я погледна, се сещам за това, че си ми сложила рога!
Ето къде беше разковничето, значи; изведнъж всичко й се изясни. Анаис усети как очите й се подуват, ядосана на себе си, че й се искаше да заплаче. Окото на Нуку се взираше обвинително в нея иззад тънката пелена на облаците на изток; той знаеше какво бе сторила и това бе възмездието, от която тя се беше опасявала. Онова се беше случило толкова отдавна, че жената си мислеше, че отдавна е забравено. Ала ето че Дурун знаеше. И това щеше да й коства както нейния живот, така и живота на най-скъпото й същество.