Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Не разкри тези си съмнения пред Бремен. Запази усмивката на лицето си, когато старецът се приближи. Изглеждаше уверен, правеше го не само заради себе си, но и заради народа си. Армията щеше да изгуби доверие в него. Ако кралят изглежда сигурен в себе си, и те ще бъдат такива. Той знаеше, че битки се печелят и само с това. Тази армия, както и цялата нация сега бяха под негово командване — за добро или за зло. Онова, което ги очакваше, щеше да бъде за тях невиждано досега изпитание. И затова той възнамеряваше да изиграе ролята си.
— Не си продумвал от часове — обади се Прейа, като изчака да я погледне, преди да му заговори, за да се увери, че я чува.
— Така ли? — отвърна той. Почти се изненада да я види до себе си, толкова беше погълнат от вътрешния си дебат. Тя яздеше жилав бял кон на сиви петна, наречен Въглен. Въпросът за нейното идване изобщо не беше повдиган, разбира се. Осиновените им деца бяха останали в тила под чужди грижи. Подобно на Джърл, и Прейа беше родена за битки.
— Нещо те тревожи — обяви тя, задържайки погледа му. — Защо не ми кажеш какво е?
Защо наистина? Той се усмихна напук на себе си. Тя го познаваше твърде добре, за да я заблуди. Но все пак още не можеше да говори за съмненията си. Защото имаше нещо, което трябваше да разреши сам. И никой не бе способен да му помогне в това. Не можеше да й каже сега, не и преди да е намерил твърда почва под краката си.
— Не ми стигат думите да го обясня — каза накрая той. — Все още го обмислям. Потърпи малко.
— Може би ще помогне, ако се опиташ да го обясниш на мен.
Той кимна. Погледът му проникна през красотата на лицето й и интелигентните, ясни канелени очи до топлината и грижата в душата й. Усещането му към нея се беше променило през последните дни. Дистанцията, която винаги бе пазил помежду им, изчезна. Сега бяха така неразривно свързани, че беше убеден, че каквото и да се случи с единия от тях, то ще сполети и другия, дори и да беше самата смърт.
— Дай ми малко време — помоли той нежно. — И тогава ще поговорим.
Тя посегна към ръката му, задържа я за миг и каза:
— Обичам те.
Следобед навлязоха в Рен, а той все още не беше казал какво го тревожи и тя продължаваше да чака. Денят беше ясен и топъл, във въздуха се усещаше сладката миризма на влажни листа и треви, гората около тях беше избуяла от излелите се през последните две седмици дъждове. Облаците окончателно се бяха разнесли, но земята бе все още мека и пътят, по който яздеха елфите, бе мочурлив. През целия ден идваха съобщения от по-голямата част на армията, която вече бе устроила защитната си линия в началото на долината. Северняците продължаваха да се приближават бавно през Стрелехайм от север и от юг. Подразделенията им се движеха с различна скорост, в зависимост от големината и подвижността си — пешаци, ездачи и обоз. Армията на Господаря на Магията беше огромна и нарастваше все повече. Тя вече бе изпълнила началото на долината докъдето поглед стигаше. Врагът превъзхождаше елфите в съотношение поне четири към едно и разликата щеше да нараства с пристигането на следващите военни части. Вестоносците съобщаваха новините с умерен, спокоен тон, внимателно избягвайки емоциите, но Джърл Шанара се бе научил да разчита скритото в малките нюанси на интонацията и паузите и успя да долови наченките на страха.
Знаеше, че трябва да стори нещо, за да го възпре. И трябваше да го стори бързо.
Изгледите бяха доста мрачни. Конници бяха изпратени на изток при джуджетата, за да молят за помощ, но изходите от долината бяха блокирани от патрули на северняците. Щяха да минат дни, преди пратениците да успеят да си пробият път през тях. Междувременно елфите бяха съвсем сами. Нямаше кой да им се притече на помощ. Тролите бяха покорени, армиите им служеха на Господаря на Магията. Гномите си бяха дезорганизирани и в най-добрите времена и не питаеха никаква любов към елфите, така или иначе. Хората се бяха оттеглили в изолираните си градове-държави и не притежаваха никаква организирана бойна сила. Оставаха само джуджетата, ако бяха оцелели. Все още нямаше никаква вест дали Рейбър и армията му са се спасили от нападението на северняците.