Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
След като седна, жената се вторачи право в мен. Усетих как впива очи в лицето ми. Дадох си сметка, че дори и да не виждаш, усещаш, ако някой те гледа. Без да се помръдва, жената ме наблюдава много дълго. Долавях бавното й, тихо дишане, но не чувах и звук. Продължих да седя в същото положение, извърнат право напред. Белегът върху лицето ми пареше леко. На цвят сигурно бе станал по-ярък. Жената го докосна с върховете на пръстите си, сякаш ги допираше до нещо ценно и крехко. После започна да го милва.
Не знаех какво да направя, нито какво се очаква да правя. Усещах се много далеч от действителността. Чувствах се странно откъснат от нея, сякаш се опитвах да скоча от един движещ се автомобил върху друг, който върви с различна скорост. Съществувах в празното пространство между двата автомобила, безлюдна къща. Сега бях празна къща, точно както навремето къщата на Мияваки. Тази жена беше дошла в празната къща и по неизвестна причина прокарваше ръце по стените и колоните. Каквато и да беше причината, дори и да бях празна къща (а аз бях точно това и нищо повече), не можех да направя нищо (изпитвах потребност да не правя нищо). След като ми хрумна тази мисъл, успях да се поотпусна.
Непознатата мълчеше. Ако не се брои шумоленето на дрехите й, стаята бе потънала в тишина. Жената плъзгаше върховете на пръстите си по кожата ми, сякаш се опитваше да разчете ситен таен надпис, издълбан там преди векове.
После тя свали пръсти от белега. Стана, заобиколи канапето, застана зад мен и го докосна с език. Точно както Мая Казахара в градината миналото лято, тя взе да ближе белега. Но го правеше по-зряло от Мая Казахара. Езикът й се движеше и плъзгаше с далеч по-голяма обиграност. Променяше натиска, ъгъла и силата, всмукваше, възпламеняваше белега ми. Усетих под кръста топло влажно туптене. Не исках да се възбуждам. Само това оставаше. Но не можех да се спра.
Пробвах да насложа върху образа на празната къща своя. Представих си, че съм колона, стена, таван, под, покрив, прозорец, врата, камък. Струваше ми се естествено.
Затварям очи и се отделям от плътта си с мръсните маратонки, странните плувни очила, нелепата ерекция. Не е толкова трудно да се отделя от плътта. Така ще се почувствам далеч по-добре, ще се отърва от неудобството, което изпитвам. Аз съм буренясала градина, каменна птица без полет, пресъхнал кладенец. Знам, вътре в празната къща, която съм аз, има жена. Не я виждам, но това вече не ме притеснява. Ако тя търси вътре нещо, защо да не й го дам!
Времето тече все по-неясно. Вече не знам в кое от всички времена, до които имам тук достъп, пребивавам. Съзнанието ми малко по малко се връща, а жената като че ли се отдалечава. Излиза от стаята точно толкова тихо, както бе влязла. Шумолене на дрехи. Изчезващ аромат на парфюм. Звукът на врата, която се отваря и после се затваря. Част от съзнанието ми е още там като празна къща. Същевременно тук, на канапето, като самия себе си. Мисля си, какво да правя сега? Не мога да реша кое аз е истинско. Лека-полека думата „тук“ като че се цепи на две вътре в мен. Аз съм тук, но съм и тук. Двете ми се струват еднакво истински. Както седя на канапето, се потапям в това странно раздвоение.
След малко вратата се отвори и някой влезе в стаята. От стъпките разбрах, че е младежът. Той застана зад мен и свали плувните очила. В стаята беше тъмно, светеше само едната крушка на лампиона. Разтърках леко очи, за да свикнат с истинския свят. Сега младежът беше със сако, тъмносиво със зеленикав оттенък, то пасваше много добре на цвета на вратовръзката. С мила усмивка младежът ме хвана за ръката, помогна ми да стана и ме отведе при вратата в дъното на стаята. Отвори я, зад нея имаше баня. Вътре имаше тоалетна, а зад тоалетната — душ. Капакът на тоалетната беше свален и младежът ме накара да седна, после пусна душа. Изчака да потече топла вода, сетне ми показа с ръка да се изкъпя. Махна опаковката на нов сапун и ми го връчи. Излезе от банята и затвори вратата. Защо трябваше да се къпя тук? Не разбирах.
Но докато се събличах, най-после разбрах. Бях свършил в бельото си. Застанах под топлия душ и се насапунисах с новия зелен сапун. Изплакнах спермата, полепнала по срамните ми косми. Излязох изпод душа и се подсуших с голяма хавлиена кърпа. До кърпата намерих боксерки „Калвин Клайн“ и бяла тениска, и двете още в найлоновите пликове — бяха моят размер. Може би онези там бяха искали да свърша в бельото си. Гледах се известно време в огледалото, но главата ми отказваше да работи както трябва. Хвърлих в кошчето за отпадъци изцапаното бельо и облякох чистите нови боксерки, чистата бяла нова тениска. После си нахлузих дънките и суичъра. Обух си чорапите и мръсните маратонки, накрая си сложих и якето. След това излязох от банята.