Отивам в Рейвънсбърг да намеря майка ти. Обичам те.
Кити
Ерик изпита облекчение, че Кити е успяла да се добере дотук жива и здрава. Сега сигурно бе отседнала в „Червената патица“, където той беше отраснал. Обърна се към изтощения магьосник и му каза:
— Я да влезем да хапнем нещо.
— Чудесна идея — въздъхна грохналият чародей.
Стигнаха до табелата на „Палешника“ — хана, в който се бе запознал с ефрейтор Алфред и братовчеда на Ру, Дънкан. Това му даде повод да се зачуди къде ли е приятелят му.
Гостилницата беше претъпкана. Половината под беше застлан с одеяла на импровизирания лазарет, а другата половина беше натъпкана с прегладнели войници, които нагъваха каквото им подадат от тезгяха.
Един ефрейтор, чието име Ерик не си спомняше, рече:
— Уредил съм стаи на горния етаж за офицерите, капитане. Ще ви пратим храна.
— Благодаря — каза Ерик.
Поведе Робърт нагоре по стъпалата и щом стигнаха до първата стая, отвори вратата и завари един офицер в табарда на Илит да хърка направо на голия под. Други двама седяха и се хранеха. Ерик им махна за извинение и затвори вратата. Отиде до втората врата, отвори я и видя, че стаята е празна.
Вътре имаше два прости дюшека от съшити одеяла, натъпкани със сено, но на Ерик му се сториха съблазнителни. Той свали с усилие ботушите си, а през това време ефрейторът дойде с две дървени паници с гореща гозба и две големи халби бира. Изведнъж умората бе забравена и устата на Ерик се напълни със слюнка.
Когато ефрейторът тръгна да си ходи, Ерик му каза:
— Погрижи се някой да ме събуди един час преди съмване.
— Слушам, капитане.
— Не ви завиждам за ранното ставане след ден като този — каза Робърт.
— Няма нужда да ми завиждаш. Ти също ще станеш с мен.
— Наложително ли е?
— Да. Трябва да се ометем от този град преди врагът да е дошъл. Трудната част на задачата ни е точно в това — да стоим на един скок пред противника. Когато стигнат тук, няма да намерят нищо освен пепел и развалини.
— Какво прахосване — каза Робърт.
— Ще е по-голямо, ако оставим на врага нещо, което да му помогне в настъплението.
— Така е. — Магьосникът хапна две лъжици от храната и добави: — Пъг каза, че работата е опасна, и макар да не го каза направо, намекна, че ставало дума за оцеляването на Кралството. Или това е преувеличение?
— Не мога да кажа — отвърна Ерик с пълна уста, удари здравословна глътка бира и продължи: — Но знам едно: никой от нас не може да допусне да загубим тази война. Никой.
Робърт опря гръб на стената и изпружи крака.
— Не съм свикнал с толкова вървене.
— Предложих ти кон.
— Честно казано, конете ме плашат.
Ерик го погледна и се засмя.
— Цял живот съм изкарал сред тях, тъй че да ме прощаваш, но ми се струва смешно.
Робърт сви рамене.
— Какво пък, мнозина се боят от магьосници, тъй че мога да го разбера.
Ерик кимна.
— Преди време, като момче в Рейвънсбърг, такива като вас можеха да ме притеснят, дори да ме уплашат, но през последните няколко години видях толкова, че предпочитам да се притеснявам от неща, срещу които мога да се изправя със сабя в ръката, и да оставя на боговете, жреците и магьосниците да се грижат за останалото.
— Умно — отрони Робърт със сънена усмивка. — Стига да не го приемате за много неучтиво — рече той, като остави на пода халбата и паницата си — мисля малко да поспя. — И щом главата му докосна постелята, захърка.
Ерик довърши халбата и също си легна — и сякаш беше минала само една минута след като бе затворил очи, когато усети, че ефрейторът го разтърсва за рамото.
— Капитане, време е да ставате.
Ру махна на всички да спрат. Луис беше в полусъзнание, вързан за единия кон, за да не падне. Раната му продължаваше да кърви и Ру знаеше, че няма да оцелее още една нощ без почивка и по-добри грижи, отколкото можеха да му предложат по пътя. Вилем яздеше, прегърнал малкия Хелмут, а Натали яздеше с Абигейл пред нея. Ру, Карли и Хелън водеха конете.
Бяха напуснали пещерата предната заран, мъчейки се да намерят безопасен подход към северния път. На два пъти се озоваха сред непроходими гори и Ру спази намерението си да вървят на изток, щом не могат на север, а после да обръщат на север, щом не могат повече на изток.
Веднъж се оказаха блокирани и на север, и на изток, и той поведе на запад, докато не намери пътека на север.
