Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Красич гледаше пълничкия млад мъж, който се беше разположил пред клавиатурата като миниатюрен Джаба.
— Какво ще кажеш? Можеш ли да научиш нещо за този доктор Антъни Хил?
Хакерът Ханзи се ухили.
— Никакъв проблем. Официалните данни ще имаш след минути, а по-личните неща като адрес и банкова сметка ще ми отнемат малко повече време. Разчитай на мен. Ще ти предам всичко необходимо след няколко часа.
— Добре. И като сме започнали… — той прочете адреса, на който таксито беше закарало Тони същата сутрин. — Искам да знам кой живее на това място. Става ли?
— А кога ще получа парите?
Красич го потупа по мазната коса.
— Когато видя резултатите.
— Винаги съм оправдавал очакванията — каза хакерът. Курсорът вече се плъзгаше по екрана.
— Сега не е моментът да се издъниш — звънът на мобилния телефон прекъсна Красич. Той отиде в ъгъла на стаята — имаше много висок таван, беше част от апартамент в Пренцлауер Берг, където кандидат-членове на контракултурата се срещаха заедно с истински нейни представители, какъвто беше техният човек.
— Ало? — изръмжа той.
— Дарко, обажда се Арджуни.
Дарко прижумя, заслушан в силния турски акцент. Щеше му се новият посредник да запомни, че не бива да си служи с имена, когато говори по телефона.
— С какво мога да ти бъда полезен?
— Закъсваме. Очаквахме една пратка, а тя не идва.
— Знам. Това, с което разполагате, няма ли да ви стигне на първо време?
— Почти всичко свърши. До края на уикенда няма да има нищо.
— Майната му — изръмжа Красич. — Добре, ще гледам да измисля нещо.
Когато приключи разговора, той веднага се обади на Тадеуш.
— Шефе? Има проблем с доставките. Нали реката е затворена, и пратката още не е пристигнала.
— Далече ли е?
— Край Кьолн. Мога да стигна дотам за четири-пет часа — отвърна Красич.
— Идвам с теб.
— Няма нужда. Ще се оправя.
— Знам, че ще се оправиш, но държа да дойда с теб. Последните няколко дни ме карат да наблюдавам по-отблизо какво става с търговията.
— Доколкото знам, довечера ще даваш интервю на живо в „Берлин и бизнесът“? — възрази Красич.
— Чак в десет вечерта. Като знам как караш, ще сме отишли и ще сме се върнали.
— Ами новата ти партньорка? Нямаш ли среща с нея днес? — Красич внимаваше тонът му да не е заядлив.
— Ако иска, може да дойде с нас. Тя обича да наблюдава събитията отблизо.
— Не може. Това вече е прекалено рисковано. Едно е да й го разкажеш, а съвсем друго — да го види. Ти ела, ако искаш. Но нея няма да взема.
Той чу как Тадеуш въздъхна.
— Е, добре. Ела да ме вземеш след половин час, става ли?
Красич прибра телефона в джоба си и тръгна към вратата.
— Когато намериш това, което ми трябва, се обади.
— Добре, Дарко — хакерът откъсна поглед от екрана. — Обичам да работя за теб. Осигуряваш голямо разнообразие.
Тони отново отвори пощата си. Проверяваше я на всеки петнайсет минути, като се опитваше да се заблуди, че го прави в името на разследването. Истината беше, че искаше да получи вест от Карол. Но все още нямаше нищо от нея. Замисли се какво ли правеше тя сега. Не му беше казала нищо за плановете си — само че очаква Радецки да й се обади, за да уговорят подробности за пътуването до Ротердам. Е, поне Марейке беше писала.
„Здравей, Тони!
Имам много интересни новини. Няма смисъл да пращам същото до Петра, защото тя днес е ангажирана със следене, а пък Карол си действа по нейните задачи.
Но исках да ти съобщя какво се случи.
Разполагаме с бележка за превишена скорост, издадена на името на някой си Вилхелм Алберт Ман в деня, когато беше убит Де Гроот, малко след девет вечерта. Засечен е от камера, не от полицай, имаме и снимка на колата — черен фолксваген голф с немска регистрация. Постоянният адрес на Ман е на кораб, «Вилхелмина Розен». Проверих в корабните регистри. Става дума за голям търговски кораб, който пътува по Рейн. Кръстосват цяла Европа. Какво ще кажеш? Мисля, че си струва да се направи проверка. Не ми се иска да се обаждам в полицията в Кьолн, сигурно ще решат, че е някакво налудничаво хрумване. Ако си съгласен, че си струва да се провери, аз разполагам със списък на места в и около Кьолн, където може да пристане такъв кораб.
Мисля, че е най-добре да ми се обадиш.“
Тя беше права, трябваше да й се обади, но първо искаше да провери нещо. Бръкна в чантата и извади документите от замъка Хохенщайн. Разбира се, ако Ман беше убиецът, когото търсеха, лицето, пострадало от експериментите в замъка, можеше да носи друго фамилно име, дори да е в роднински връзки с него. Дядо му по майчина линия например сигурно носеше съвсем друго име. Но ако му провървеше, можеше да попадне на връзка.