Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Войната на Калибан
Войната на Калибан - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войната на Калибан

Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:

Войната ще обхване всичко!
1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 219
Перейти на страницу:

— Да ти го повторя ли? — попита тя с подигравателна усмивчица. Седяха в каюткомпанията, където тя му обясняваше кой според марсианското разузнаване е най-добрият начин да влезеш в битка с лек разрушител от клас „Мънроу“.

„Не! — искаше му се да изкрещи. — Чух те. Не съм ненормален. Имам си чудесна приятелка, на която съм абсолютно предан, така че престани да се отнасяш с мен като със заекващ тийнейджър, който се опитва да надзърне в пазвата ти.“

Но после вдигна поглед към нея и онзи гущер в мозъка му се замята пак между привличането и страха, и говорните му центрове засякоха. За пореден път.

— Не — измънка, взирайки се в спретнатия списък от точки на стрелба, който тя бе пратила на ръчния му терминал. — Мисля, че тази информация е много… информативна.

Видя с ъгълчето на окото си как усмивката ѝ се разширява и съсредоточи цялото си внимание върху списъка.

— Добре — каза Боби. — Ще взема да му ударя един сън. Естествено, с твое разрешение, капитане.

— Имаш го — отвърна Холдън. — Разбира се. Бягай. Спи.

Тя се надигна, без да докосва подлакътниците на креслото. Беше израсла при марсианска гравитация. При 1 g сигурно тежеше поне сто кила. Перчеше се. Той се престори, че не забелязва, и тя излезе от каюткомпанията.

— Бива си я, а? — подхвърли Авасарала, като влезе в стаята и се строполи в току-що освободеното кресло. Холдън вдигна очи към нея и видя по-различно подхилкване. Такова, което казваше, че старицата вижда през него, чак до воюващите гущери в дъното на мозъка му. Само че тя не беше гигантска полинезийка, така че можеше да си излее яда върху нея.

— Да, сладурана е — съгласи се той. — Но ние въпреки това ще умрем.

— Какво?

— Когато тези разрушители ни настигнат — а те ще ни настигнат, — всички ще умрем. Единствената причина все още да не ни обсипват с торпеда е, че знаят, че ОО системата ни може да свали всичко, изстреляно от такова разстояние.

Авасарала се облегна в креслото с тежка въздишка и подхилкването ѝ премина в уморена, но искрена усмивка.

— Предполагам, че няма шанс да намериш отнякъде чаша чай за една старица, а?

Холдън поклати глава.

— Съжалявам. В екипажа нямаме любители на чая. Но има много кафе, ако искате.

— Всъщност съм достатъчно уморена, за да се съглася. С много захар и много сметана.

— А какво ще кажете за много захар и много прах, на който му викат „избелител“? — попита Холдън, докато наливаше кафето.

— Звучи отвратително. Ще приема.

Холдън седна и побутна подсладеното и „избелено“ кафе към нея. Тя го взе и отпи с гримаса няколко дълги глътки.

— Обясни ми — каза накрая — всичко, което каза току-що.

— Тези разрушители ще ни убият — повтори Холдън. — Сержантката казва, че не искате да повярвате, че корабите на ООН ще стрелят по вас, но аз съм съгласен с нея. Това е наивно.

— Добре, но какво е „ОО система“?

Холдън се опита да не се мръщи. Беше очаквал много неща от тази жена, но невежеството не бе сред тях.

— Система от отбранителни оръдия. Ако разрушителите изстрелят торпеда срещу нас от това разстояние, компютърът, насочващ отбранителните оръдия, ще ги свали без никакви проблеми. Така че те ще изчакат да се приближат достатъчно, за да могат да пробият отбраната ни. Давам им три дни, преди да започнат.

— Разбирам — кимна Авасарала. — А какъв е твоят план?

Холдън нададе лаещ смях, в който нямаше никакво веселие.

— План ли? Моят план е да умра в кълбо от свръхнажежена плазма. Буквално няма начин една корвета за бързи набези — това сме ние — да се сражава успешно срещу шест леки разрушителя. Не можем да се мерим дори с един от тях. Е, ако беше един, бихме могли да се надяваме на някой щастлив изстрел. Но срещу шест? Никакъв шанс. Ще умрем.

— Четох досието ти — каза Авасарала. — По време на инцидента на Ерос си се изправил срещу корвета на ООН.

— Да, една корвета. Тя ни беше в категорията. И я накарах да отстъпи, като заплаших невъоръжения научноизследователски съд, който ескортираше. Изобщо не е същото.

— Е, и какво смята да прави прочутият Джеймс Холдън в последната си битка?

Той помълча известно време.

— Да се раздрънка — реши накрая. — Знаем какво става. Вече разполагаме с всички късчета. „Мао-Квик“, протомолекулното чудовище, къде откарват децата… всичко. Ще го сложим в един файл и ще го излъчим към цялата Вселена. Те пак може да ни убият, ако искат, но това ще е само безсмислено отмъщение. С нищо няма да им помогне.

1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 219
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)