Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Вейлин си пое дъх да успокои яда си.
— Може би ще е добре да говориш с хората, милейди — каза той. — Сигурен съм, че ще чуят твоите думи.
Тя кимна.
— Ще говоря с тях, милорд.
Вейлин се обърна към капитана.
— А всяко бъдещо „недоволство“ да се изкоренява на секундата и без колебание. Аз управлявам тук по силата на кралската воля, а не с тяхно съгласие. Тяхна война е онази, която аз кажа.
— Въпросът с числеността все още е на дневен ред, милорд — каза брат Холун. Надраскал бе няколко числа на парче пергамент и сега ги показа на Вейлин.
— Просто ми кажи какво си написал — нареди Вейлин на закръгления брат.
— По мои сметки при разширена мобилизация ще съберем около двайсет хиляди въоръжени мъже, число, което еорилите и сеорда ще удвоят. Имаме един боен кораб в пристанището, а търговската флотилия наброява малко над шейсет съда, половината от които са в открито море. За да превозим толкова много хора, коне и снаряжение до Кралството, ще ни трябват поне четири курса.
— При положение че не ни застигнат бури — добави капитан Адал.
— Няма значение — каза Вейлин. — Няма да плаваме. Ще тръгнем в поход по суша.
Дарена вдигна бавно глава.
— Има само един маршрут по суша от Пределите до Кралството.
Случило се бе, докато разглеждаше картата — ясна нотка на потвърждение от страна на кръвната песен, когато погледът му попадна върху гъстата маса символи, бележещи Великите северни гори. Нотката бе събудила спомен за сляпа жена на поляна в един далечен летен ден.
— Знам.
Организираха лагер извън града за множащата се войска. Мобилизираните мъже бързо се ориентираха за частите си, личеше си, че знаят какво правят — Ал Мирна беше настоявал да се провеждат учебни мобилизации четири пъти годишно, така че дисциплината да се поддържа на ниво. Новобранците бяха мешавица от занаятчии, миньори и работници: повечето открито негодуваха срещу тази нежелана намеса в живота им, макар че капитан Адал следеше стриктно за бунтарски настроения, а речите, които Дарена изнасяше на всяка новопристигнала група, до голяма степен ги убедиха, че мобилизацията наистина е необходима.
— Мнозина от вас навярно се питат какво би направил владетелят на кулата Ал Мирна — казваше им тя. — Като негова дъщеря ви уверявам, че би направил същото. Трябва да се бием!
Адал възложи на Северната гвардия да се заеме с обучението на мобилизираните, а онези, които вече се бяха отличили в битките срещу Ордата, назначи за сержанти и капитани. Недостигът на снаряжение беше повод за тревога, макар че всеки ковач, шивач и обущар в Северна кула работеше до изнемога, за да се изработят необходимите оръжия, доспехи и ботуши за армията. Вейлин си даваше сметка, че времето, посветено на обучение, не е загубено, но в същото време знаеше, че трябва да тръгнат на поход колкото се може по-скоро. „Варинсхолд е паднал за един ден. Къде ще ударят сега?“ Дарена бе предложила да „отскача“ до Кралството всеки ден, ако е необходимо, но изтощението ѝ след първата „визита“ беше толкова дълбоко, че очевидно щеше да е по-добре, ако си пази силите.
— Нека прекосим гората — казал ѝ бе той. — Тогава ще полетиш пак.
— Защо си толкова сигурен, че ще ни позволят да преминем? — попита тя, докато обикаляха лагера. Вейлин държеше колкото се може повече от хората да го видят. — Баща ми беше единственият поданик на Кралството, комуто бе разрешено да ходи там, и то без оръжие или ескорт.
Той само кимна и продължи, погледът му бе привлечен от двама мъже, които се упражняваха с дървени мечове, наобиколени от кръг зяпачи. По-високият изби настрана оръжието на противника си, след това го подкоси, всичко това с чудесно изпълнена комбинация от удари. Високият помогна на новобранеца да се изправи и разпери ръце с широка усмивка. Беше добре сложен мъж с дълга коса, вързана на тила и стигаща до средата на голия му гръб, кожата му лъщеше от пот, мускулите му се очертаваха.
— Номер четири! Кой е следващият?
Въпреки очевидните си умения с меча дългокосият беше млад, наскоро прехвърлил двайсетте, доколкото Вейлин можеше да прецени, с характерното за младостта самочувствие.
— Страхливци! — засмя се той, когато никой не пристъпи напред. — Хайде де! Три сребърника за онзи, който ме победи! — Засмя се отново, но бързо млъкна, видял Вейлин сред зяпачите. Но усмивката му се върна, а очите му се присвиха в същия миг, в който кръвната песен съобщи на Вейлин неканена истина.