Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Аз… трябва да говоря с васалния лорд — прошепна той, след като се напи до насита.
Рева погледна назад към града, обвит в дима на множество комини, различи неясния силует на имението, където слугите сигурно приготвяха вечерята, погледът ѝ се спря на високите близначни кули, дом на дъртия лъжец.
— Ще те заведа при него — каза тя. — Той ми е чичо.
2.
Вейлин
— Воларианската имперска армия се състои от три основни контингента — каза брат Харлик, гласът му се качваше и спадаше с всяко друсване върху гърба на планинското конче. — Гражданската мобилизация, известна като свободните мечове, гигантската чет на войниците роби, познати като варитаи, и куритаите — отлично обученият робски елит със страховита репутация. Това е подлежащата структура на армиите им, която съществува вече близо четиристотин години.
По нареждане на Вейлин братът говореше от часове и разказваше всичко, което му беше известно за Воларианската империя, докато пътуваха обратно към кулата.
— Отделните формирования се групират в батальони, които от своя страна се групират в дивизии, всяка от които се състои от осем хиляди мъже. Типичната дивизия включва свободни мечове и варитаи с по-малки специализирани формирования от инженери и куритаи. Армейските единици се състоят от три или повече дивизии под командването на генерал…
Вейлин бе настоял да тръгнат предната вечер, след като се бе възстановил от видението, повалило го на плажа. Макар и интензивно, видението бе кратко, а студът го измъчва дълго след като видението бе отминало, но не бе и наполовина толкова изтощителен като преди. От друга страна, образите, които видението му беше донесло, го измъчваха дълбоко, те, както и неизбежният извод. „Случило се е нещо много лошо.“
Сбогувал се бе набързо с Норта и Села, долавяше тревогата им и се чувстваше като последния лъжец заради утешителните думи, с които си тръгна:
— Едва ли е нещо сериозно — каза им той. — С възрастта ставам излишно предпазлив.
— Горят! — напяваше малката Лорен, когато той тръгна към вратата, и подскачаше от вълнение. — Горят къщи! Горят хора! Лошите хора горят всичко! Чичо ще ги избие!
Той събуди капитан Орвен и изобщо не се изненада, когато еорилската жена надникна от палатката му, докато капитанът нахлузваше ботушите си.
— Боен ред — каза му Вейлин. — Съгледвачи и по двата фланга. Всички да носят факли. Прати един взвод на плажа, там ще намерят един човек в колиба. Той идва с нас. Ако възрази, да го вържат на коня…
— Офицерите с генералски чин обикновено произхождат от малобройната, но безобразно богата управляваща класа — разказваше брат Харлик. — Тя е единствената класа във воларианското общество, която има правото да се облича в червено. Макар че този привилегирован статут е трамплин към най-висшите чинове в армията, за да поучиш подобно назначение, трябва да си се доказал като водач…
— За какво идват? — прекъсна го Вейлин. — Какво искат?
Харлик се замисли, вероятно съставяше сложен отговор на въпроса, но после видя изражението на Вейлин и отговори кратко:
— Всичко, предполагам.
Подхвана разказ за начина, по който работи воларианският управляващ съвет, но Вейлин махна с ръка.
— Засега това стига.
Лейди Дарена бе яздила до тях в мълчание, заслушана в обяснението на Харлик. Стремеше се да крие тревогата си, но не успяваше докрай.
— Знам, че реакцията ми вероятно изглежда прекалена… — започна Вейлин, но тя поклати глава.
— Вярвам на… преценката ти, милорд.
— Неприятно ми е да те моля за това, но се налага да…
— Довечера — каза тя. — Когато се върнем в кулата.
— Не сме ли още твърде далеч?
— Разстоянието е голямо, но и преди съм го изминавала за толкова време, по време на бунтовете след клането на аспектите. Тогава татко се тревожеше, че това може да е краят на Кралството.
— Благодаря ти, милейди.
— Благодари ми, когато се върна с новини, че всичко е мирно и кротко.
— Искрено се надявам да е така. — „Надявай се колкото искаш — обадиха се с насмешка страховете му, — знаеш какво ще ти каже тя.“
Зазоряваше се, когато копитата на конете затропаха по калдъръмените улици на Северна кула. Когато наближиха, портите към двора се отвориха. Вейлин се смъкна от гърба на Пламък, прогони с усилие умората и се огледа за капитан Адал.