Владетелят на кулата

— Земята не е с еднакво качество — обясни Велис. Търпението ѝ изглеждаше неизчерпаемо, въпреки отегченото безразличие, което Рева демонстрираше упорито. — Богато пасище граничи със заблатен камънак, представи си го като кръпки от добър плат и лош. Такава земя не се дели лесно.

— Ами тогава нека продадат парцела и си разделят парите.

— По-големият брат би се зарадвал на такова решение, но по-малкият живее там със семейството си и иска да остане.

— „Цялата земя е дар от Отеца — цитира Рева и се прозина широко. — Но само онзи, който обработва земята, има право на нея.“ Седма книга, Присъдата на Алтор за алчността на земевладелците.

— Значи просто да дам земята на по-малкия и да рискувам да разгневя по-големия?

— Той важен човек ли е?

— Не особено, но все пак се познава с неколцина дребни благородници.

— Значи и да се ядоса, това няма да има значение. Приключихме ли вече?

Същия следобед отиде да пита чичо си за новини за жреца, нещо, което се бе превърнало почти в ежедневен ритуал. Откри го в стаята му да си закопчава ризата, докато един едър мъж в сива роба стоеше до прозореца, държеше малка бутилка на светлината и я разклащаше.

— Рева — поздрави я васалният лорд. — Познаваш ли брат Харин?

Едрият мъж със сивата роба се обърна и я поздрави с поклон.

— Племенницата, за която чувам толкова много? Уви, не съзирам прилика между вас, Сентес. Момичето е твърде хубаво.

— Да. За неин късмет прилича на майка си.

При вида на едрия мъж Рева моментално се изпълни с инстинктивно подозрение.

— Вие лечител ли сте?

— Да, милейди. Някога бяха майстор по костите в Дома на Петия орден, но моят аспект ме прати да се грижа за чичо ви…

— И за всички еретици, поклонници на Вярата, които са останали в този град — прекъсна го чичо Сентес. — Не забравяй за тях. — Имаше острота в тона му, която накара брат Харин да вдигне вежди и да му подаде мълчаливо малкото шишенце.

— Същата доза като преди? — попита чичо ѝ.

— Май ще е по-добре да я увеличим. Нека бъде по четири пъти на ден…

— Разредено с чиста вода, да, знам.

Брат Харин преметна кожена чанта на рамо.

— Ще дойда пак следващата седмица. — Тръгна към вратата и се поклони отново на Рева, преди да излезе.

— Защо се обръща към теб толкова фамилиарно? — попита тя.

— Защото аз така му казах. Вижда ми се глупаво да се придържаш към етикета с човек, който е пъхал пръст в задника ти.

Тя кимна към шишенцето.

— Какво е това?

— Нищо особено. Отвара. — Остави шишенцето на масата. — Помага ми да спя. Дошла си да питаш за жреца.

— Позволи ми да тръгна по дирите му — каза тя. — Прати ме след него и до един месец ще ти го доведа вързан и готов за съд. Кълна се.

— Моментът не е подходящ. Кралската гвардия обикаля по границите ни и хората са достатъчно изнервени. Ако извадим на бял свят схемите, в които се е забъркал Четецът, положението ще стане неудържимо.