Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Колкото и да е странно, чувстваше се още по-зле заради силната си неприязън към математика. По-зле, отколкото ако умиращият му беше приятел. Хамънд имаше усещането, че ако Малкълм умре, за всичко ще обвинят него, а това никак не му бе приятно.
Във всеки случай миризмата в стаята беше просто отвратителна. Противна смрад на разлагаща се човешка плът.
— Всичко… отвъд… — промълви Малкълм, като се мяташе в леглото.
— Идва ли на себе си? — попита Хамънд.
Хардинг поклати глава.
— Какво каза? Нещо за отвъдното?
— Не чух добре — отвърна Хардинг.
Хамънд продължи да крачи из стаята. Отвори прозореца по-широко с надеждата да влезе чист въздух. Накрая не издържа и попита:
— Дали да не поизляза за малко?
— Защо не — рече Хардинг. — Районът е безопасен.
— Добре. Тогава ще изляза да се поразходя.
— Няма проблеми — каза Хардинг и нагласи системата, която вкарваше антибиотика във вената на Малкълм.
— Ей сега се връщам.
— Добре.
Хамънд излезе от хижата. Чудеше се защо си е дал труда да се оправдава пред Хардинг. В края на краищата му беше работодател. Не беше нужно да обяснява постъпките си.
Мина през портите на оградата и огледа дърветата. Беше късен следобед и мъглата вече не бе така гъста. В този миг слънцето се показа и Хамънд реши, че това е добро знамение. Каквото и да приказваха, беше убеден, че проектът за Юрския парк е много перспективен. Дори и този глупак Дженаро да вземеше прибързаното решение да го изгори до основи, това нямаше да промени съществено нещата.
Хамънд знаеше, че в два сейфа в седалището на „ИнДжен“ в Пало Алто има десетки замразени ембриони. Нямаше да бъде трудно да ги отгледат на друг остров, в друга част на света. Щом на този остров се бяха провалили, следващия път щяха да отстранят причините за неуспеха. Така се осъществяваше човешкият напредък — чрез успешното решаване на проблемите.
Той продължи да размишлява за парка и реши, че Ву се е оказал неподходящ за службата, която му е възложил. На няколко пъти беше проявявал небрежност и изобщо не се отнасяше сериозно към голямото начинание. Освен това непрекъснато искаше да прави разни подобрения. Вместо да създава динозаври, той все настояваше да ги усъвършенства. Хамънд смътно подозираше, че това е причината за провала на парка.
Ву беше главният виновник.
Трябваше да признае и че Джон Арнолд не е най-подходящ за поста главен инженер. Всички го превъзнасяха, но той вече бе уморен, пък беше и голям скандалджия. Не бе организиран, често беше разсеян.
Всъщност и Ву, и Арнолд не притежаваха най-важното качество, отсъди Хамънд. Липсваше им далновидност. Не им достигаше въображение да си представят чудесния парк, в който децата прехласнато се притискат в решетките, възхитени от необикновените животни, сякаш оживели от илюстрациите на техните книжки. Липсваха им проникновение и способността да гледат напред. Липсваше им умението да използват всички средства, за да превърнат в действителност тази мечта за бъдещето.
Не, и Ву, и Арнолд не можеха да се справят със задачата.
Всъщност и изборът на Ед Реджис се беше оказал неудачен. Изборът на Хардинг беше що-годе приемлив. Мълдун беше пияница…
Хамънд поклати глава. Следващия път щеше да се справи по-добре.
Потънал в мисли, той вървеше по пътеката към бунгалото си на север от сградата за посетители. Край него мина един от работниците и кимна отсечено с глава. Хамънд не отвърна на поздрава му. Според него всички местни работници бяха ужасно нахални. Честно казано, бе сглупил и с това, че се бе спрял на този остров край Коста Рика. Никога вече нямаше да допусне такива груби грешки…
Когато чу рева на тиранозавъра, той му се стори ужасяващо близък. Хамънд се стресна и се обърна толкова бързо, че падна на пътеката. Когато погледна назад, му се стори, че вижда силуета на малкия тиранозавър рекс, който се приближава към него сред дърветата покрай покритата с плочи пътека.
Какво правеше тук тиранозавърът? Защо беше извън оградите?
За миг Хамънд беше заслепен от гняв. После забеляза работника, който хукна презглава към сградата за посетители. Изправи се и се втурна слепешком към гората от другата страна на пътеката. Между дърветата беше тъмно. Хамънд се препъна и зарови лице в мокрите листа и влажната пръст. Стана със залитане, продължи да тича, препъна се, падна и отново побягна. Започна да се спуска по стръмния склон на някакъв хълм, загуби равновесие и безпомощно се затъркаля надолу по меката земя. Накрая се спря в подножието на хълма, лицето му цопна в плитка хладка вода, която му влезе в носа.