Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Джурасик парк & Изгубеният свят
Джурасик парк & Изгубеният свят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джурасик парк & Изгубеният свят

Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:

Пелена от секретност покрива един частен остров в териториалните води на Коста Рика, където една американска фирма за биотехнологии тайно от всички строи увеселителен парк. Дори консултантите на проекта не знаят какъв точно е той. А местните лекари изпадат в недоумение, когато един работник от парка пристига в болницата с разкъсвания по тялото, които изглеждат причинени от животно с огромни размери.
1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 332
Перейти на страницу:

— Да, но досега не съм чул за човек, убит от папагал — промърмори Дженаро.

В далечината се чуваше шумът на прибоя. Поляните с вулканични изпарения бяха останали зад гърба им, а земята пред тях беше осеяна с големи заоблени камъни. Рапторчето се качи на един от тях и внезапно изчезна.

— Къде отиде? — попита Ели.

Писукането в слушалките на Грант бе заглъхнало.

— Изчезна — каза той.

Четиримата забързаха напред и скоро видяха между камъните малък отвор, приличен на заешка дупка. Диаметърът му беше около шейсет сантиметра. Докато го оглеждаха, рапторчето се подаде от него, примижавайки на светлината, и след миг отново се скри.

— Дума да не става — отсече Дженаро. — В никакъв случай няма да вляза вътре.

Грант не отвърна нищо. Двамата с Ели започнаха да подготвят екипировката. Скоро сглобиха малка видеокамера, свързана с миниатюрен монитор. Грант я завърза с въже, включи я и я пусна в дупката.

— Така няма да видите нищо — каза Дженаро.

— Ще почакаме да се адаптира — рече Грант.

В горната част на тунела беше достатъчно светло, за да видят гладките му стени от пръст, а по-надолу той изведнъж се разширяваше. По микрофона чуха тихо писукане, след него и по-силен, тръбен звук. После чуха още шумове, издавани от много животни.

— Ако се съди по звуците, май това е гнездото — каза Ели.

— Но нали нищо не се вижда? — учуди се Дженаро и избърса запотеното си чело.

— Да, но се чува — рече Грант. Послуша още малко, после издърпа камерата от отвора и я сложи на земята. — Да започваме — подкани той и тръгна нагоре към дупката.

Ели се върна да вземе фенер и шокова палка. Грант си сложи противогаза, клекна и с пъшкане изопна крака назад.

— Ама вие наистина ли смятате да слезете? — попита Дженаро.

— Да, макар че не умирам от желание — отговори Грант. — Аз ще сляза пръв, след мен Ели, а после и вие.

— Чакайте — сепна се Дженаро. — Защо най-напред не пуснем в дупката газовите гранати и после да влезем? Не е ли по-разумно?

— Донесе ли фенера, Ели?

Тя подаде фенера на Грант.

— Е, какво ще кажете? — попита Дженаро.

— Звучи примамливо — отвърна Грант и запълзя заднишком към дупката. — Виждали ли сте някой да умира от отровен газ?

— Не…

— Обикновено предизвиква гърчове. Силни гърчове.

— Съжалявам, ако е неприятно, но…

— Вижте какво, слизаме в гнездото, за да открием колко животни са се излюпили. Ако първо ги избием и някои от тях в агонията си паднат върху гнездата, никога няма да разберем какво е имало в тях. Затова не можем да постъпим така.

— Но…

— Вие сте създателят на тези животни, господин Дженаро.

— А, не съм аз.

— Не лично вие, но парите и усилията ви. Помогнали сте за тяхното създаване. Те са ваша рожба. И не можете просто да ги убиете само защото сте малко неспокоен.

— Не съм малко неспокоен — каза Дженаро. — Направо ще пукна от страх…

— Ще ви чакам долу — заключи Грант. Ели му подаде шоковата палка. Той се пъхна заднишком в дупката и промърмори: — Доста е тясно.

После издиша въздуха от дробовете си и протегна ръце. Чу се силен звук като от всмукване и той изчезна.

Черният отвор на дупката зееше празен.

— Какво стана с него? — уплашено попита Дженаро.

Ели пристъпи напред и приближи ухо към отвора. После включи радиостанцията и тихо го повика:

— Алън!

Настъпи дълга тишина. Сетне чуха тих глас:

— Вече съм долу.

— Всичко наред ли е, Алън?

Този път тишината продължи по-дълго. Когато Грант най-сетне проговори, гласът му прозвуча странно, почти благоговейно:

— Всичко е наред — каза той.

Почти парадигма

Джон Хамънд крачеше напред-назад из стаята на Малкълм. Чувстваше се неловко, не го свърташе на едно място. След последното си избухване Малкълм беше изпаднал в кома и сега Хамънд беше почти сигурен, че той ще умре. Разбира се, бяха повикали хеликоптер, който да го откара в болница, но той щеше да пристигне кой знае кога. А при мисълта, че Малкълм може да умре преди пристигането на вертолета, Хамънд направо го побиваха тръпки.

1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 332
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)