Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— И нищо чудно — продължи Грант. — Не са известни всички подробности за навиците на гнездене дори и на съвременните влечуги като например крокодилите и алигаторите. Такива животни се изучават трудно.
И все пак за американските алигатори се знаеше, че само женската охранява гнездото, докато малките се излюпят. Рано напролет мъжкарят прекарва цели дни, легнал до женската, прави около главата й мехурчета във водата, за да спечели благоволението й, докато накрая я накара да си вдигне опашката и да му разреши да пъхне своя пенис. Когато след два месеца самката прави гнездото, мъжкият отдавна си е отишъл. Женската сама охранява свирепо конусообразното гнездо, високо около метър, и когато новоизлюпените алигаторчета започнат да писукат и да излизат от черупките, тя често им помага да се измъкнат от яйцата и ги побутва към водата, а понякога дори ги пренася между челюстите си.
— Значи алигаторите се грижат за малките си.
— Да — отвърна Грант. — Освен това съществува и нещо като групова защита. Алигаторчетата издават характерен зов за помощ, който привлича всеки възрастен алигатор, независимо дали е техен родител или не. Възрастният се притичва и безмилостно атакува нападателя. И това не е само мнима атака, колкото да го сплаши. Става дума за истинско нападение.
— Оох — въздъхна Дженаро и замълча.
— Но динозаврите не са влечуги — отсече Мълдун.
— Точно така. Навиците на гнездене при динозаврите навярно са много по-близки до тези на някои видове птици.
— В крайна сметка излиза, че не знаете — каза Дженаро, който все повече се ядосваше. — Нямате никаква представа как изглежда гнездото.
— Наистина не зная — потвърди Грант.
— И за какъв дявол ни бяха тогава проклетите специалисти?
Грант не му обърна внимание. Вече усещаше миризмата на сяра. Пред тях се виждаше поляна, от която се издигаше пара.
„Пръстта е гореща — помисли си Дженаро, докато вървеше напред. — Ужасно гореща.“ Тук-там от земята извираха мехурчета вряща кал, които се пукаха във въздуха. Съскащите зловонни струйки серни изпарения стигаха до раменете им. Дженаро имаше чувството, че броди из ада.
Хвърли поглед към Грант, който вървеше до него със слушалките и се водеше по писукането на предавателя. Беше облечен в хавайска риза, дънки и каубойски ботуши и изглеждаше съвсем спокоен. Дженаро обаче никак не беше спокоен. Боеше се от това смрадливо адско място, което вероятно гъмжеше от велоцираптори. И не разбираше на какво се дължи хладнокръвието на Грант.
Не разбираше и поведението на тази жена, Сатлър. Тя също вървеше до тях и спокойно се оглеждаше.
— Не ви ли притеснява това място? — попита Дженаро. — Тоест, не се ли боите?
— Длъжни сме да го направим — кратко отвърна Грант.
Тримата продължиха да вървят мълчешком сред дупките, от които извираха кал и пара. Дженаро докосна газовите гранати, които беше окачил на колана си, и се обърна към Ели:
— Как така той не се бои?
— Може би се бои — рече тя, — но този проблем го е занимавал през целия му живот.
Дженаро кимна и се запита как ли се чувства Грант и дали има нещо, което самият той да е чакал през целия си живот. След кратък размисъл реши, че няма такова нещо.
Грант присви очи от слънцето и през облаците пара различи очертанията на животно, което бе клекнало на известно разстояние и ги наблюдаваше. След миг се обърна и изчезна.
— Нашият раптор ли беше? — попита Ели.
— Май да. А може да е бил и друг. Във всеки случай беше малък.
— Сигурно ни показва пътя — предположи Ели.
— Възможно е.
Ели му беше разказала как рапторите се бяха престрували, че я нападат, за да отвлекат вниманието й от другия раптор, който се беше спуснал от покрива. Ако предположението й беше вярно, излизаше, че те притежават по-големи умствени способности от почти всички животни на земята. Досега учените бяха вярвали, че само три вида — шимпанзетата, горилите и хората, имат способност да замислят и осъществяват планове. Сега имаше вероятност да се окаже, че и динозаврите могат да го правят.
Малкият раптор пак се стрелна пред тях, изписука и изчезна с подскоци в мъглата. Изглежда, наистина ги водеше.
— Имате ли представа от умствените им способности? — начумерено попита Дженаро.
— Ако ги разглеждаме като птици — каза Грант, — трябва да помисля. Някои нови изследвания доказват, че сивият папагал има същата способност за асоциативно мислене, както и шимпанзето. А шимпанзетата определено могат да си служат с езика на жестовете. Някои млади учени откриха, че папагалите имат емоционалното развитие на тригодишно дете, но интелигентността им е безспорна, както и способността им за асоциативно мислене.