Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Когато очите му свикнаха с тъмнината, Дженаро видя, че се намират в огромно подземно помещение, явно правено от човек, тъй като от бетонните стени стърчаха железни пръти. И това огромно кънтящо пространство беше пълно с животни. Според Дженаро имаше трийсетина, че и повече раптори.
— Това е колония — прошепна Грант. — Има четири или шест възрастни, а останалите са малки и новородени. Поне две люпила. Едното е от миналата, а второто от тази година. Тези новородени са на около четири месеца. Вероятно са се излюпили през април.
Едно от новородените скочи на терасата и любопитно се отправи към тях, като надаваше високи писъци. Приближи се на по-малко от три метра и Дженаро прошепна:
— Божичко!
Един от възрастните раптори незабавно дойде, вдигна глава и внимателно побутна бебето, за да го върне в групата. Малкото недоволно изцвъртя, после скочи от терасата и се приземи върху муцуната на възрастния раптор, който бавно се отдалечи, като позволи на бебето да се покатери по главата му и да се спусне по дългата му шия към гърба. Почувствало се в безопасност, малкото се обърна към тримата неканени гости и шумно зацвъртя.
Изглежда, възрастните не ги ряха забелязали.
— Нищо не разбирам — прошепва Дженаро. — Защо не ни нападат?
— Сигурно не ни виждат — отвърна Грант и замислено поклати глава. — Освен това в момента няма яйца… Затова са по-спокойни.
— Спокойни ли? — рече Дженаро. — Колко още ще стоим тук?
— Колкото е нужно, за да ги преброим — рече Грант.
Според него в помещението имаше три гнезда и три двойки възрастни. Цялото пространство беше разделено на три, територията на всяко семейство беше около гнездото му, макар че рапторчетата се смесваха и обикаляха навсякъде. Възрастните се държаха снизходително с бебетата и строго с по-големите раптори, като от време на време, ако игрите им станеха прекалено буйни, им се озъбваха заплашително.
Един от младите раптори се приближи към Ели и потърка глава в крака й. Тя погледна надолу и забеляза кожения нашийник с черната метална кутия. На едно място нашийникът беше влажен. Бе протрил кожата на младото животно.
Рапторът изскимтя.
Един от възрастните любопитно се извърна към мястото, откъдето идваше звукът.
— Мислиш ли, че мога да го сваля? — попита Ели.
— Да, само че бързо.
— Добре — каза Ели и клекна до животинчето, което отново изскимтя.
Възрастните изсумтяха и надигнаха глави.
Ели погали раптора, за да го успокои. После посегна към кожения нашийник, но шумът от откопчаването му привлече рапторите и те се обърнаха. Един от възрастните тръгна към терасата.
— По дяволите! — изруга шепнешком Дженаро.
— Не мърдайте — каза Грант. — Стойте спокойно.
Възрастният мина покрай тях, а дългите му извити нокти потракваха по бетонния под. Спря пред Ели, която беше клекнала до малкия раптор, скрита зад една от металните кутии. Още държеше нашийника точно пред погледа на раптора. Възрастният вдигна глава и подуши въздуха. Главата му беше много близо до ръката й, от разклонителната кутия обаче не я забелязваше. Езикът на животното се стрелна напред.
Грант посегна към колана си, откачи една от газовите гранати и сложи пръст на предпазния щифт. Дженаро го спря с жест, като кимна към Ели.
Тя не беше с противогаз.
Грант остави гранатата и взе шоковата палка. Възрастният раптор все още беше съвсем близо до Ели.
Тя издърпа нашийника от врата на рапторчето. Металната закопчалка изтрака в бетона. Възрастният раптор помръдна глава и любопитно се наведе да огледа терасата, а малкият изписука доволно и подскачайки, се отдалечи. Възрастният постоя още малко до Ели. Най-после се обърна и тръгна към средата на помещението.
— Божичко — въздъхна облекчено Дженаро. — Няма ли да се махаме?
— Не — отвърна Грант. — Първо трябва да си свършим работата.
През очилата за нощно виждане Грант оглеждаше яркозелените очертания на най-близкото гнездо. Беше направено от кал и сламки и бе с формата на широка плитка кошница. Според Грант в него бе имало четиринайсет яйца. Той, разбира се, не можеше да преброи от толкова далеч черупките. Освен това те отдавна бяха натрошени и парчетата бяха пръснати по пода. Но в калта ясно се виждаха вдлъбнатините от яйцата. Очевидно рапторите правеха гнездата си малко преди да снесат яйцата и затова те бяха оставили трайни отпечатъци в калта. Грант забеляза, че едно се е счупило преждевременно. Реши, че в това гнездо са се излюпили тринайсет животни.