Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Тогава за какво се притеснявате? — попита Дженаро. — Това е военна операция. Нека те я извършат.
Грант усети болка в гърба там, където рапторът бе забил нокътя си.
— Не — каза той. — Трябва ние да се погрижим.
— Оставете тази работа на специалистите — настоя Дженаро.
Грант си спомни как само преди шест часа намери Дженаро, свит в кабината на камионетката и примрял от страх. Изведнъж загуби самообладание и блъсна адвоката в бетонната стена.
— Слушай, копеле мръсно, ти си отговорен за това положение и си длъжен да поемеш отговорността.
— Но аз я поемам — задавено каза Дженаро.
— Нищо подобно. От самото начало бягаш от отговорност.
— По дяволите…
— Събирал си средства от инвеститорите за едно начинание, с което изобщо не си бил наясно. Имаш дялово участие в бизнес, който се изплъзна от контрола ти. Не си попречил на действията на човек, за когото от опит знаеш, че е лъжец, и си му позволил да се занимава с най-опасната технология в историята на човечеството. И това ако не е безотговорност!
— Добре де, нали сега поемам отговорността — изхриптя Дженаро.
— Не е вярно — каза Грант. — Пак клинчиш и е крайно време да престанеш. — Той пусна адвоката, който се наведе, опитвайки се да си поеме дъх, и се обърна към Мълдун: — С какво оръжие разполагаме?
— Само с няколко капана и с шокови палки — отвърна Мълдун.
— Доколко може да се разчита на тези палки? — попита Грант.
— Приличат на харпуните за акули. На върха им има мощен кондензатор, който при допир предизвиква токов удар. Високо напрежение и малка сила на тока. Ударът не е смъртоносен, но омаломощава.
— Тези неща няма да ни свършат работа в гнездото — рече Грант.
— Какво гнездо? — попита задъхано Дженаро.
— Гнездото на рапторите — обясни Ели.
— Гнездото на рапторите ли?!
— Имате ли нашийници с радиопредавател? — попита Грант.
— Сигурен съм, че има — отвърна Мълдун.
— Един е достатъчен. А разполагате ли с нещо, което да използваме за защита?
Мълдун поклати глава.
— Тогава вземете каквото намерите.
Мълдун излезе от стаята, а Грант се обърна към Дженаро:
— На вашия остров цари бъркотия, господин Дженаро. Начинанието ви претърпя пълен провал. И последиците от него трябва да се премахнат. Но едва след като узнаем измеренията на този провал. А това означава да намерим гнездата на острова. Най-вече гнездата на рапторите. Те навярно са добре скрити и задачата ни не е лесна. Но сме длъжни да ги открием, да ги огледаме и да преброим яйцата. Трябва непременно да разберем точно колко животни са родени на острова. Едва тогава можем да оставим на военните да го опожарят до основи. Ала преди това имаме да свършим малко работа.
Ели разглеждаше картата на парка, на която сега се виждаше местоположението на различните видове животни, докато Тим работеше на клавиатурата.
— Всички раптори се придържат към южната част на острова, където от земята излиза вулканична пара — каза Ели, сочейки картата. — Изглежда, обичат топлината.
— Има ли място в тази област, където да се скрият?
— Оказва се, че има — отвърна тя. — Там е построено голямо хидротехническо съоръжение от бетон, което да попречи на наводняването на по-ниските южни области. Представлява огромна подземна пещера, където е влажно и сенчесто.
— Най-вероятно са там — кимна Грант.
— Мисля, че може да се влезе и откъм плажа — каза Ели и се обърна към пулта за управление. — Тим, ще ни покажеш ли входовете за водната станция? — Тим не я чу. — Тим!
— Един момент — рече той, приведен над клавиатурата. — Открих нещо.
— Какво?
— Складово помещение, което не е отбелязано на картата. Не зная какво има в него.
— Може би там ще намерим оръжие — каза Грант.
Намираха се зад бункера с генераторите, пред тежка стоманена врата. Когато я отвориха, видяха стълбище, което водеше под земята.
— Дявол да го вземе! — изруга Мълдун, докато куцукаше надолу по стълбите. — Арнолд сигурно е знаел за този склад.
— Може и да не е знаел — каза Грант. — Иначе щеше да се опита да влезе.
— Все някой е знаел. Най-вероятно Хамънд.
— А той къде е сега?
— Още е в хижата.
Когато слязоха долу, видяха няколко реда противогази в пластмасови опаковки, окачени на стената. Осветиха с фенерче помещението и съгледаха няколко големи стъкленици, високи около шейсет сантиметра, с метални похлупаци. Грант забеляза, че са пълни с дребни тъмни сферични предмети. „Приличат на гигантски мелници за пипер“, помисли той.