Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Беше се проснал по корем в някакво поточе, което бълбукаше край него.
Беше си глътнал езика от страх! Ама че глупак! Трябваше да тръгне към бунгалото! Проклинаше се. Когато се изправи, усети толкова силна болка в десния си глезен, че чак се просълзи. Предпазливо го опипа, опасявайки се да не е счупен. Направи усилие да стъпи върху него с цялата си тежест, като стискаше зъби от болка. Да.
Почти сигурно беше счупен.
— Жалко, че и ние не отидохме с тях при гнездото — каза Лекс.
— Опасно е за нас, Лекс — каза брат й. — Освен това някой трябваше да остане в контролната зала. Ей, я чуй!
Той натисна друг клавиш и записаният рев на тиранозавъра проехтя по високоговорителите в парка.
— Страхотно — каза момиченцето. — Този е по-хубав от другия.
— И ти можеш да го направиш — рече Тим. — А ако натиснеш този клавиш, ще се получи ехо.
— Дай да опитам — помоли Лекс и натисна клавиша. Ревът проехтя отново. — А не може ли да го удължим?
— Разбира се — потвърди Тим. — Само завъртаме ей това копче…
Легнал в подножието на хълма, Хамънд отново чу рева на тиранозавъра, който проехтя из джунглата.
Божичко!
Беше толкова силен, че той потрепери. Приличаше на крясък, който смразяваше кръвта и идваше от някакъв друг свят. Хамънд почака да види какво ще стане. Какво ли щеше да направи тиранозавърът? Дали вече бе настигнал онзи работник? Хамънд чакаше, заслушан в бръмченето на цикадите в джунглата. След малко си даде сметка, че е затаил дъх, и шумно изпъшка.
Не можеше да се изкатери по хълма с този глезен. Налагаше се да чака в дъното на дефилето. След като тиранозавърът си отидеше, щеше да повика за помощ. Засега тук беше в безопасност.
След малко по високоговорителите в парка се чу силен глас:
— Моля ти се, Тими. И аз искам да опитам. Хайде! Нека и аз да пусна звука.
Децата!
Тиранозавърът отново изрева, но този път в рева му ясно се долавяше нещо изкуствено, някакво ехо, което продължително отекна сред дърветата.
— Страхотно — каза момиченцето. — Хайде пак!
Проклетите хлапета!
Защо ли изобщо ги беше взел на острова? От самото начало му създаваха само неприятности. И пречеха на всички. Хамънд ги бе довел само защото мислеше, че покрай тях Дженаро няма да забрани проекта. Но той така или иначе щеше да го направи. А сега хлапетата явно бяха влезли в контролната зала и се бяха разлудували. Кой ги беше пуснал?
Сърцето му заби учестено и той с тревога усети, че не му достига дъх. Направи усилие да се отпусне. Не беше станало нищо непоправимо. Макар и да не можеше да изкачи хълма, едва ли бе на повече от стотина метра от бунгалото и сградата за посетители. Хамънд се отпусна на влажната земя, заслушан в шумовете на джунглата. След малко започна да вика за помощ.
Гласът на Малкълм едва се чуваше.
— Всичко… изглежда различно… от другата страна — промълви той.
Хардинг се наведе над него.
— От другата страна ли?
Помисли, че Малкълм говори за смъртта.
— Когато… настъпва промяна — прошепна Малкълм.
— Промяна ли?
Малкълм не отвърна. Помръдваха само напуканите му устни.
— Парадигма — пророни той накрая.
— Парадигматични промени ли? — запита Хардинг.
Беше чувал за парадигматичните промени. През последните две десетилетия с този модерен термин се обозначаваха промените в науката. „Парадигма“ всъщност означаваше образец, но учените го употребяваха в по-широк смисъл. За тях терминът означаваше светоглед, един по-всеобхватен възглед за света. Твърдеше се, че когато науката променя из основи възгледите си за света, настъпват парадигматични промени. Те бяха сравнително редки, осъществяваха се веднъж на сто години. Еволюционната теория на Дарвин беше предизвикала такава парадигматична промяна. Квантовата механика беше предизвикала подобна промяна, но в по-малки мащаби.
— Не — прошепна Малкълм. — Не… парадигма… отвъд…
— Отвъд парадигмата ли? — попита Хардинг.
— Вече… не ме интересува… какво…
Хардинг въздъхна. Въпреки усилията му Малкълм изпадаше в делириум. Температурата му непрекъснато се покачваше, а антибиотиците, които му даваха, бяха на привършване.