Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Ти, ти, ти и вие двамата. Последвайте ме.
Легионерите вдигнаха щитове и оръжия и Тави ги поведе надолу по стената, до първата точка на атаката, където двама каними вече бяха стъпили на стената, докато зад тях още повече се набираха. Зеленият новобранец извика и се хвърли към най-близкия каним, забравяйки основния принцип на легиона: битката е работа в екип. Канимът не беше въоръжен с нищо друго освен с тежка дървена сопа, но преди младият легионер да има време да се приближи на разстояние един меч, канимът замахна с огромната тояга и я стовари в щита му с такава сила, че младежът полетя във въздуха към камъните в двора и се стовари долу със сила, която гарантираше счупени кости.
— Ерен — извика Тави и извади меча си. Канимът промени хвата на тоягата и замахна, за да нанесе удар на Тави, преди той да успее да преодолее разстоянието, което ги разделяше.
Но в същия момент във въздуха проблесна стоманена светкавица и умело хвърленият нож на Ерен удари муцуната на канима. Острието пропусна с около инч и остави само къса следа по черния нос, но въпреки това ударът се оказа фатален. Канимът трепна от внезапната болка на такова чувствително място и премереният му удар пропусна. Тави се плъзна встрани от тежката тояга, която профуча край него, и удари от рамо, разрязвайки гърлото на нападателя до самия гръбначен стълб. Смъртно раненият каним пусна тоягата и оголвайки зъби, се опита да сграбчи Тави, но той продължи да се движи напред непосредствено в тялото му, а легионерът, който го следваше, добави собствената си тежест към тласъка на Тави, точно както и човекът, който следваше него, така че общата им тежест избута канима към бойните зъбци, където легионерите събориха рейдъра от стената с безмилостна жестокост.
Тави започна да реже тежкото въже, но грубите влакна отказваха да се предадат, въпреки няколкото удара, и нов каним се хвана за горната част на стената и се издърпа нагоре. Тави отряза ръката му, предизвиквайки болезнен вик, преди нападателят да полети надолу, след което успя да пререже въжето.
Той вдигна глава точно навреме, за да види как неговите легионери накълцват и хвърлят друг каним, макар че онзи успя да посече ръката на един от ветераните със сърповидния си меч, преди да падне. Легионерите започнаха да режат останалите въжета.
Изви се вятър, после се раздаде рев и над портата разцъфна огнено цвете, а през цялото това време върху главите и раменете на алеранците се изсипваха още повече камъни.
— Ведрата! — извика Тави. — Сега!
Легионерите започнаха да грабват кофи с катран, вряла вода и горещ пясък и да ги изсипват върху главите на канимите в основата на стената, предизвиквайки още повече писъци.
Това даде на някои защитници ценни секунди, за да срежат и останалите въжета, докато стрелците получиха възможност по-точно да пускат стрели във врага и да нанесат още повече наранявания, дори преди Красус и неговите рицари да прелетят за втори път покрай стените, ослепявайки и оглушавайки нападателите с бурята, която ги придружаваше.
Бойният дух на нападателите се прекърши и те започнаха да бягат от стените, отначало колебливо, но бързо се събраха в огромна вълна. Стрелците изпращаха стрели след тях възможно най-бързо, ранявайки още повече каними, докато легионерите започнаха да крещят и да викат след тях.
Тави, без да обръща внимание на канимите, погледна покрай стените. Атаката беше отблъсната, но коства скъпо на защитниците. Падащите камъни се бяха оказали потискащо ефективни и лечителите бързаха да помогнат на ранените, които сега бяха много по-малко от мъртвите.
Кохорта новобранци се качиха по стените, движейки се без присъщата за ветераните увереност, блъскаха се с лекари и легионери и се опитваха да помагат на ранените, но на практика само пречеха.
Легионерите едва бяха удържали стената и ако не се реорганизират и не възстановят дисциплината в защитните построения по бойниците, канимите спокойно ще могат да я завладеят. В крайна сметка те вече можеха да са го направили, ако не се бяха пречупили и бяха продължили с атаката.
Прозвучаха ниските канимски рогове, привличайки поглед на Тави към армията отвъд стените. Облечените в черни брони воини се изправиха на крака и се насочиха към стените на града с обичайната си ужасяваща скорост.
Глава 41
Тави рязко си пое дъх, когато воините тръгнаха. Той беше сигурен, че те ще нанесат удар по залез, а това означаваше след час, и Маркус все още не беше на стената.