![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Бум-бум! Бум-бум! Бум-бум! Бум! Бум-бум!
— Орки! Много близо! — възкликна Кли-кли и веднага хвана ножовете.
— Мракът да ги отнесе! — изплю Фенерджията.
О, мрак! Изглеждаше, че оркските барабани са зад онези златолисти. Близо. Много близо. Еграсса направи познатия ми трик с прослушването на земята. Когато елфът се изправи, лицето му не изразяваше нищо добро.
— Първите са на не повече от петнадесет минути тичане. И са много.
— Колко много? — реших да задам въпроса, който вълнуваше всички.
— Повече от четиридесет. Сега сме в земите на клана на Груунските ухорези.
Фенерджията витиевато спомена всички оркски майки. На никого нямаше нужда да се обяснява, че срещу толкова много Първи не можем да устоим. Какви ти четиридесет! Дори петнадесет орки щяха да са достатъчни, за да ни пратят в светлината. Прекалено уморени бяхме от безкрайната гонитба из Заграбия.
— Трябва ми поляна! — неочаквано каза Кли-кли. — Еграсса, трябва ми голяма поляна!
— Какво си намислил?
— Подготвил съм Прашен чук, остава ми само да нарисувам активиращата руна. Сега заклинанието е единственият ни шанс да оцелеем! За да се получи обаче добре, наоколо не трябва да има дървета, трябва ни поляна, при това възможно по-голяма.
— Кли-кли, сигурен ли си в твоето заклинание?
— Да ме вземат горските духове — да! Този път ще трябва да ми се доверите. Или заклинанието, или мечовете! Аз бих заложил на заклинанието.
— Нека да е на твоето, Кли-кли. Казваш, значи, поляна?
Барабаните бумтяха като демонски сърца. Кли-кли тичаше пред нас, а ние четиримата носехме носилките. Тичахме с всички сили, но пътеката се виеше напред и за съжаление никаква полянка или пространство без дървета не се появяваше.
— Стой, Кли-кли! — извика Еграсса. — Махаме се от пътеката! Наляво!
Не знам какво беше почувствал елфът, но гоблинката незабавно последваха съвета му и се хвърли в гъстата смърчова гора. За нас стана по-сложно — с носилка в гъста гора не се стига далече.
— Оставете го! — заповяда Змиорката.
Спуснахме носилката на земята и гаракецът с пъшкане взе гнома в ръце.
— Напред! Махнете клоните от пътя, нищо не виждам!
Еграсса посегна към с"каша, но аз му подадох кората. Магическото копие на Сивия режеше елховите клони като трева, елфът съвсем лесно ни оформи просека в гъстата смърчова горичка, без да се притеснява, че орките ще открият пътечката ни. Във всеки случай нас щяха да ни намерят.
Бум-бум! Бум! Бум-бум!
Елшакът свърши и се озовахме на голяма черна поляна, едва покрита с трептяща мъгла.
— Как разбра? — възкликна Фенерджията.
— Подуших я — елфът неочаквано се усмихна. — Мисля, че и Кли-кли също. Тук е имало пожар. Виждате ли как са обгорели дърветата?
Под ботушите ни се разнесе мляскащ звук от черната мръсотия, образувана от смесването на дъжда, пепелта и почвата. Беше хлъзгава, което означаваше, че и за сражение щеше да е сложно. Пък и този дъжд. Спряхме в средата на поляната, оттук заобикалящите я дървета изглеждаха като черни призраци, криещи се в мъглата. Не стига мъглата, а и този дъжд… Нищо не се виждаше. Мумр хвърли плаща на земята и Змиорката положи Халас на него.
— Когато всичко започне, стойте зад гърба ми и не минавайте напред, докато не ви кажа. Разбрахте ли? — обърна се към нас Кли-кли, докато припряно рисуваше с пръст в мръсотията нещо подобно на гъста гъсеница с крила.
— Да. А когато ти приключиш, отиди при Халас и не минавай напред — Еграсса смени тетивата на страховития си лък. — Змиорка, прикривай ме колкото можеш. Мумр, Гарет, на фланговете. Не пристъпвай напред, крадецо.
— И през ум не ми минава — дрезгаво отговорих аз.
Бум-бум! Бум! Бум-бум! Бум-бум!
— Близо са. Готов ли си, Кли-кли?
— Всичко е готово — с подсмърчане отвърна гоблинката, след което махна качулката от главата си. — Сега е моментът да започнем да се молим.
— Не сте избрали най-подходящото време. Особено за такава магия.
Звънкият младежки глас, раздал се зад гърбовете ни, прозвуча абсолютно неочаквано. Дори ми се стори, че за момент този глас заглуши рева на барабаните. Еграсса рязко се извъртя. Стрелата беше готова всеки момент да се откъсне от тетивата на лъка. Напускайки ножницата, изсвистяха „братът“ и „сестрата“ на Змиорката, а биргризенът на Фенерджията се завъртя над главата му. Кли-кли се откъсна от рисунката си и тихо изписка. Бяхме изненадани по най-банален начин, а чувствителният гоблин и опитният елф не усетиха нищо.