Виелица на сенките [bg]

— Как е той? — обърнах се аз към Кли-кли.

— Зле. Не успях да спра кръвта. Ако Миралисса беше тук…

— Миралисса вече я няма, Кли-кли — безмилостно го прекъсна Еграсса. — Уповавай се на боговете, не на мъртвите. Животът на гнома е в техните ръце. Змиорка, вдигаме го.

Сега елфът и гаракецът понесоха гнома, Кли-кли водеше отпред, а ние с Фенерджията вървяхме зад носилката. След час аз смених Змиорката, а Мумр — Еграсса. Да го носим на носилката се оказа много по-удобно, отколкото на ръце. Придвижвахме се по-бързо, а и Кли-кли ни изведе на широка животинска пътека, която водеше право на север. В следобедните часове заваля ситен есенен дъждец и аз покрих Халас с плаща си, тъй като куртката на покойния Фагред ми беше достатъчна. Сега нашият доста оредял отряд се водеше от Еграсса, а освободената от почетната длъжност на водач Кли-кли се въртеше около нас и следеше за състоянието на Халас. Понякога гномът започваше да стене, при което гоблинката хващаше ръката му и тихо започваше да шепне нещо под нос. Когато гномът се успокоеше, Кли-кли просто мълчаливо вървеше до него, като от време на време се озърташе назад. Разбира се, и тя подобно на мен се надяваше, че милорд Алистан ще се върне. Кли-кли забеляза бързия ми поглед:

— Забеляза ли, Танцуващ, че мъглата се разсейва?

Е, чак пък разсейва. Видимостта, разбира се, беше станала по-добра, но дърветата все още бяха увити в мъгла.

— Малко — съгласих се с нея аз. — Сигурно е заради дъжда.

Кли-кли тихо изсумтя, но не каза нищо.

— Колко време още ще вървим през Златната гора?

— Ако Халас е жив, тогава около седмица и половина, може и повече. А ако… — тя направи пауза — ако не оживее, една седмица.

Това е житейската истина — раненият гном забавяше придвижването ни. Разбира се, изобщо и дума не можеше да става да зарежем Халас, но… Еграсса можеше да настоява за това, ако ни притиснат много силно. А ако трябва да избира между приятелския дълг и дълга пред целия останал свят, аз бях сигурен, че елфът ще избере по-малкото зло, поне според него, а това нямаше да се понрави на Змиорката. Опитвах се да не мисля какво ще се случи след това.

В продължение на два часа вървяхме през студената дъждовна гора. Слава на боговете, че това беше южната част на Валиостр. В северната част на кралството първите замръзвания отдавна би трябвало да са започнали, а сутрин локвите най-вероятно са покрити с тънка ледена кора. Добре щеше да е да се измъкнем от Заграбия преди началото на ноември, когато тук става много студено и неприятно. Халас вече не стенеше. Цветът на лицето му можеше да се конкурира със снега в Гигантската пустош. Нито Кли-кли, нито Еграсса можеха да му помогнат. Всички отдавна знаехме, че гномът няма да преживее нощта, но упорито продължавахме да носим носилката, сякаш се опитвахме да изпреварим самата смърт.