Детето на нощта [bg]

Все пак не си позволяваше съмнения. Щяха да се доберат до острова часове преди зазоряване и да си починат в бивак, а с първите лъчи на утрото да смажат жалката съпротива на Гар­ваните и шепата Закрилници. Драконите ги нямаше и той се надяваше, че вече не са опасни. Впрочем можеха да ги отблъс­нат с общо заклинание от мнозина магове, а без своите пламъ­ци зверовете ще са принудени да долетят в гибелна за себе си близост.

Пак се вторачи напред и с голямо усилие различи очертани­ята на острова. Смайващият светлинен стълб бе изчезнал, но вече не се нуждаеха от него. Елфи управляваха всяка лодка и той не се боеше, че ще сбъркат в мрака.

Подготовката обаче не бе завършила. Повика с жест един маг, който летеше наблизо.

- Време е и нашите изтъкнати съгледвачи убийци да свър­шат малко работа. Искам да знам как са разположени всички удобни места за слизане на сушата, къде има врагове на пост, какви са сградите и уязвимите места. Освен това трябва да знам откъде ще нападаме и дали на острова ще се натъкнем на други противници, освен онези, които ни изпревариха по пътя.

- Добре, господарю - отвърна младият маг, затаил страх в очите си. - Колко от тях да изпратим?

- Всички - реши Вулдарок. - Предайте им моята заповед да не влизат в схватки. Да се защитят само при непосредствена опасност. Нека летят ниско, докато са в протока, а стигнат ли до сушата, през цялото време да поддържат Невидимо було. Не искам Гарваните дори да узнаят, че нашите съгледвачи са били там.

- Разбира се, господарю.

- Добре, иди ги накарай да се размърдат, след това си почи­ни в някоя лодка, виждаш ми се малко напрегнат.

- Благодаря, господарю.

Магът отлетя към една от изоставащите големи гребни лод­ки, Вулдарок се усмихна и побутна с ботуша си крака на мъжа отпред.

- Олекна ли ти малко? Знаеш ли, би трябвало да си стоиш на сушата. Нито морето, нито въздухът ти понасят, а?

Пребледнелият Селик се обърна с озъбена гримаса към не­го.

- Дордоверецо, ти само се погрижи тази прогнила каца да ме отнесе до брега - сопна се завалено. - И си затваряй голяма­та уста.

Усмивката на Вулдарок се стопи, той се наведе към събесед­ника и въпреки това гласът му стигна до ушите на всеки друг в лодката.

- За твое добро ще е да си мериш приказките. Я виж какво има наоколо, Селик. Може да те сполетят какви ли не злополу­ки. - Вулдарок цъкна с език и го потупа по рамото. - Толкова много дордоверци и само един Ловец на вещери...