Произход на политическия ред [bg]

Отговорно управление означава, че управниците смятат, че са отговорни пред народите, които управляват, и поставят интересите на народа над своите собствени интереси.

Отговорността може да се постигне по няколко начина. Тя може да произтича от нравствено възпитание, каквато форма възприема в Китай и в страните, повлияни от китайското конфуцианство. Кралете са възпитавани да изпитват чувство на отговорност към обществото и са съветвани от чиновничество, усъвършенствано в изкуството на доброто държавничество. Днес хората на Запад са склонни да се отнасят с пренебрежение към политически системи, чиито управници проявяват загриженост за своя народ, но чиято власт не се контролира от никакви процедурни ограничения като върховенство на правото или избори. Но моралната отговорност има все пак реален смисъл според начина, по който се управляват авторитарните общества, илюстрация за което е разликата между Хашемитското кралство Йордания и баасистки Ирак под управлението на Саддам Хюсеин. И двете държави не са демокрации, но втората управлява чрез жестока и агресивна диктатура, която обслужва преди всичко интересите на малка клика приятели и роднини на Саддам. За разлика от това йорданските крале формално не са отговорни пред своя народ, като изключим крайно ограничените правомощия на парламента, но въпреки това те се стараят да зачитат нуждите на различните групи, от които се състои йорданското общество.

Формалната отговорност е процедурна: правителството приема да се подчинява на някои механизми, които ограничават властта му да постъпва както намери за добре. Тези процедури (които обикновено са формулирани в конституции) позволяват на гражданите да свалят правителствата за длъжностно престъпление, некомпетентност или злоупотреба с власт. Днес основната форма на процедурна отговорност са изборите, за предпочитане многопартийни, с всеобщо избирателно право за пълнолетните. Но процедурната отговорност не се свежда само до избори. В Англия първите искания за отговорно управление се правят от името на закона, на който според гражданите кралят е длъжен да се подчинява. Най–важно е било прецедентното право, което на онзи етап е било в значителна степен оформено от неизбрани съдии, както и правото, изразено в законови актове, приети от парламент, избран въз основа на ограничено избирателно право. Следователно най–ранните форми на политическа отговорност не са били пред народа като цяло, а пред един традиционен корпус от правни норми, считан за представляващ обществения консенсус, и пред една олигархична законодателна власт. Ето защо в този раздел използвам термина „отговорност", а не „демокрация".