Произход на политическия ред [bg]

Династията Мин е последният изцяло коренен режим, управлявал Китай преди XX в.[136], при който традиционната китайска политическа система получава най–голямо развитие. Тя се характеризира с институции, които от съвременна гледна точка са удивително модерни и ефективни, но и с такива, които са изключително назадничави и дисфункционални.

В първата категория е системата за набиране на кадри в имперската бюрокрация. Корените на изпитната система можем да открием още в династия Хан, но по време на династиите Суй, Тан и Ранна Сун възниква тенденция назначенията в бюрокрацията да се контролират от незначителен кръг елитни семейства. Едва по време на династия Мин изпитната система се утвърждава като главна възможност за достъп до управлението и си спечелва престиж и автономност, които я превръщат в образец за всички следващи изпитни системи.

Изпитната система е свързана с една много по–мащабна образователна структура. Страната е покрита с мрежа от конфуциански училища, в които амбициозни родители могат да изпращат децата си. Най–добрите ученици получават препоръки от своите учители да продължат образованието си в националните университети в Пекин и Нанкин, където се подготвят за изпитите за държавни служители. (Учители, които препоръчват студенти, които не успяват да се представят добре, биват наказвани, което съвременните университети могат да имат предвид като средство за борба с инфлацията на оценките.) Елитните семейства все още имат възможност да издействат място за децата си в системата чрез т.нар, студенти срещу заплащане. Но тези китайски предшественици на съвременните студенти по наследство в „Харвард“ или „Йейл“ (т.е. деца на заможни възпитаници на тези университети) рядко успяват да стигнат до най–висшестоящите бюрократични длъжности, които остават изключително меритократични. Възможно най–високото отличие е първото място в трите последователни нива на изпитване: в провинцията, в столицата и в двореца. Само един човек, Шан Лу, успява да постигне това в цялата история на династията; той се домогва до самия връх на йерархията като велик секретар в края на XV в.

Китайската бюрокрация утвърждава модел, който впоследствие заимстват почти всички съвременни бюрокрации. Съществува централизирана система за назначаване и повишаване въз основа на рангове от първия на върха до деветия в дъното (много подобна на администрацията на общите служби в американската бюрокрация)[137]. Всеки ранг е подразделен на горна и долна секция, така че едно повишение би могло да е например от ранг 6а на 5б. Длъжностните лица, подбирани чрез изпитната система, биват назначавани на нисшестоящи длъжности в различни области на страната, несъвпадащи с рожденото място на служителя. Ако двама родственици са назначени в една и съща служба, обикновено по–младият трябва да се оттегли. След три години служителят получава оценка от своя ръководител, който я изпраща в централния отдел кадри. Страничните назначения в бюрокрацията не се одобряват. Служителите, успели да оцелеят в тази система и да достигнат върха на йерархията, обикновено са изключително добре квалифицирани.