Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Правовата държава и политическата отговорност са желателни сами по себе си. Понякога те могат да са пречка за ефективно управление, както в случая с Индия, където държавата не е в състояние да вземе решение за голям инфраструктурен проект поради съдебни спорове и публични протести или когато Конгресът на САЩ не може да разреши неотложни проблеми, свързани с права, поради намесата на лобисти и влиятелни групи.
Но в други случаи правовата държава и отговорността са нужни за едно добро управление. При подходящи условия една силна авторитарна система може да доведе до изключително ефективно управление. Политическите системи трябва да могат да превъзмогват променящите се външни условия и смяната на лидерите. Контролът над държавната власт чрез върховенството на закона и отговорността служи за намаляване на разногласията в управленската дейност: те ограничават най–добрите управления, но същевременно възпрепятстват лошите да излязат извън контрол. За разлика от това китайците никога не успяват да решат проблема с „лошия император“.
Съществува огромна литература, посветена на въпроса защо традиционен Китай не успява да изгради местни капиталистически институции, включително „Китайската религия"[142] на Макс Вебер и монументалната „Наука и цивилизация в Китай" на Джоузеф Нийдам[143]. Целта на настоящата книга не е да направи принос към този дебат, а да докаже, че капиталистическото развитие на Китай по всяка вероятност не е възпрепятствано от отсъствието на добри институции.
Китай по времето на династията Мин разполага с повечето институции, считани днес за решаващи за модерното икономическо развитие. Той има силна и добре организирана държава, която гарантира стабилност и предсказуемост. Продажбата на длъжности и други очевидни форми на корупция съществуват, но са далеч по–несъществени, отколкото във Франция и Испания през XVII в. (вж. глави 23 и 24). Насилието е под контрол; в сравнение с много съвременни развиващи се страни Китай постига изключително висока степен на граждански контрол над военните. Единственото слабо място, разбира се, е отсъствието на правова държава, вследствие на което имуществените права са уязвими за произвола на управляващите. Но както твърдя в глава 17, правовата държава в конституционен смисъл не е необходимо условие за икономическия растеж. Независимо че собствениците на земя периодично са лишавани от собственост, особено в началото на династията, в продължение на десетилетия страната има „достатъчно добри" имуществени права, както и изключително ниско ниво на данъчно облагане. Днес в Китайската народна република също липсва правова държава в конституционния смисъл, а и собствеността не е напълно защитена, но има достатъчно добри имуществени права, за да се поддържат изключително високи темпове на растеж.
При управлението на Мин Китай, разбира се, провежда и много нерационални от икономическа гледна точка политики. Той упражнява прекомерен контрол над търговците и търговията като цяло. Държавният монопол върху производството на сол изкуствено вдига цените и е причина за високите нива на контрабанда и корупция, както във Франция и Османската империя. Но политиките са много по–несъществени за растежа от институциите; политиките лесно се сменят, докато институции се създават много по–трудно.
Онова, което липсва на Китай, е духът на максимизиране, който икономистите възприемат като универсално човешко качество. По време на династията Мин всички слоеве на обществото са обхванати от огромно самодоволство. Не само че императорите не изпитват необходимост да облагат с колкото е възможно по–високи данъци, но и всякакви форми на нововъведения и промяна просто не си струват усилията. Адмиралът евнух Джън Хъ преплава Индийския океан и открива нови търговски пътища и цивилизации. Това обаче не провокира никакво любопитство и не последват други плавания. Следващият император орязва бюджета на флота с цел да осъществи икономии и епохата на китайските географски открития приключва почти преди да е започнала. По подобен начин по време на династията Сун изобретател на име Су Сун изобретява първия механичен часовник в света, огромен, многоетажен механизъм, задвижван от водно колело, но когато джурджените завладяват столицата на Сун Кайфън, е изоставен. Частите на часовника са разпилени и в течение на няколко поколения знанието за неговото конструиране и дори за съществуването му е изгубено.