Произход на политическия ред [bg]

Китай по времето на династията Мин разполага с повечето институции, считани днес за решаващи за модерното икономическо развитие. Той има силна и добре организирана държава, която гарантира стабилност и предсказуемост. Продажбата на длъжности и други очевидни форми на корупция съществуват, но са далеч по–несъществени, отколкото във Франция и Испания през XVII в. (вж. глави 23 и 24). Насилието е под контрол; в сравнение с много съвременни развиващи се страни Китай постига изключително висока степен на граждански контрол над военните. Единственото слабо място, разбира се, е отсъствието на правова държава, вследствие на което имуществените права са уязвими за произвола на управляващите. Но както твърдя в глава 17, правовата държава в конституционен смисъл не е необходимо условие за икономическия растеж. Независимо че собствениците на земя периодично са лишавани от собственост, особено в началото на династията, в продължение на десетилетия страната има „достатъчно добри" имуществени права, както и изключително ниско ниво на данъчно облагане. Днес в Китайската народна република също липсва правова държава в конституционния смисъл, а и собствеността не е напълно защитена, но има достатъчно добри имуществени права, за да се поддържат изключително високи темпове на растеж.

При управлението на Мин Китай, разбира се, провежда и много нерационални от икономическа гледна точка политики. Той упражнява прекомерен контрол над търговците и търговията като цяло. Държавният монопол върху производството на сол изкуствено вдига цените и е причина за високите нива на контрабанда и корупция, както във Франция и Османската империя. Но политиките са много по–несъществени за растежа от институциите; политиките лесно се сменят, докато институции се създават много по–трудно.

Онова, което липсва на Китай, е духът на максимизиране, който икономистите възприемат като универсално човешко качество. По време на династията Мин всички слоеве на обществото са обхванати от огромно самодоволство. Не само че императорите не изпитват необходимост да облагат с колкото е възможно по–високи данъци, но и всякакви форми на нововъведения и промяна просто не си струват усилията. Адмиралът евнух Джън Хъ преплава Индийския океан и открива нови търговски пътища и цивилизации. Това обаче не провокира никакво любопитство и не последват други плавания. Следващият император орязва бюджета на флота с цел да осъществи икономии и епохата на китайските географски открития приключва почти преди да е започнала. По подобен начин по време на династията Сун изобретател на име Су Сун изобретява първия механичен часовник в света, огромен, многоетажен механизъм, задвижван от водно колело, но когато джурджените завладяват столицата на Сун Кайфън, е изоставен. Частите на часовника са разпилени и в течение на няколко поколения знанието за неговото конструиране и дори за съществуването му е изгубено.