Произход на политическия ред [bg]

Робите биват оправомощени чрез осъзнаване на собственото си достойнство. Политически израз на тази промяна е претенцията за политически права, т.е. изискването за участие при общото вземане на решения, съществувало някога в племенните общества, но изгубено с възхода на държавата. Всичко това довежда до мобилизирането на социални групи като буржоазията, селячеството и градската „тълпа" по време на Френската революция, дотогава пасивни поданици на политическата власт.

От решаващо значение за възхода на модерното отговорно управление е формулирането на това изискване с общочовешки термини – че то се основава, както се изразява по–късно Томас Джеферсън в Декларацията за независимостта, на предпоставката, че „всички хора са създадени равни". Във всички етапи на дотогавашната човешка история различни индивиди и групи водят борба за признаване. Но те се стремят към това признаване за себе си, за родовата си група или за своята социална класа; те самите искат да станат господари, но не поставят под съмнение самото отношение между феодално господство и крепостничество. Новото универсално разбиране за правата означава, че политическите революции, които предстоят, не просто ще заменят една малобройна група представители на елита с друга, а ще положат основите за постепенно гарантиране на политически права на цялото население.

Кумулативният ефект от тези интелектуални промени е огромен. Във Франция е основана средновековната институция Генерални щати, в която участват представители от цялата страна, за да решават изключително важни въпроси от общонационално значение. Когато този орган е свикан през 1614 г. по време на регентството на Мария де Медичи, той става сцена на недоволства срещу корупцията и данъците, но най–накрая признава властта на короната. Когато отново е свикан през 1789 г., под влиянието на идеите на Просвещението и правата на човека довежда до Френската революция.