Произход на политическия ред [bg]

В началото на този период повечето европейски държавни формирования са „държави от владения“, чиито крале извличат целия си доход от собствените си владения, които е само едно от многото във формално управляваната от него територия. Административният персонал е малоброен и се състои от членове на кралското семейство. Действителната власт е разпръсната между феодални васали, които действат като самостоятелни политически субекти. Те поддържат собствени армии, облагат с данъци поданиците си и раздават правосъдие в своите владения. Те са задължени да служат на своя господар, който би могъл да е кралят, ако са могъщи барони, или някой барон или по–дребен господар, ако са васали с по–нисък ранг. Те изплащат това задължение с кръв, като сами участват в сражения или изпращат свои васали, а не под формата на данъци и по тази причина повечето благородници са освободени от плащане на данъци. Кралските владения може да са разпръснати върху обширна територия, а кралството му да е мозайка от субсидиарни владения, изпъстрено от земите на сюзерен, който служи на крал противник.

Към края на този период голяма част от европейското политическо устройство е преобразувана в система от държави. Държавата от владения се превръща в данъчна държава и монархът получава приходи не само от своите владения, но и като облага с данъци цялата територия на кралството. Управлението на тази система изисква много по–голям административен апарат, включително архиви и министерства на финансите, които да контролират събирането и разходването на приходите. Автономността на местните господари е силно ограничена. Те започват да плащат данъци, вместо да служат, а централното управление нарушава традиционните им взаимоотношения със селячеството, от което започва да събира данъци. Броят на пряко контролираните от държавата владения рязко се увеличава, тъй като църковните имоти в цяла Европа стават държавна собственост. Териториалната юрисдикция вече контролира не мозайка от разпръснати владения, а граничещи парцели земя; Франция получава настоящата си шестоъгълна форма именно през този период. Държавите се разширяват териториално чрез завоюване, сключване на брак или по дипломатически път, като поглъщат по–слаби и по–нежизнеспособни политически единици. Държавата започва да упражнява много по–голям контрол над обществото, като намалява броя на местните диалекти за сметка на използвания от двора, уеднаквява социалните обичаи и създава общи правни и търговски стандарти във все по–обширни административно–териториални единици.