Произход на политическия ред [bg]

Но наследството от династията Мин, както и от други периоди на китайската история повдига тревожни въпроси за стабилността на доброто управление при отсъствието на правова държава и отговорност. Под ръководството на силен и способен император системата може да функционира изключително ефективно и пълноценно. Но при един своенравен или некомпетентен суверен предоставените му огромни правомощия често подкопават ефективността на административната система. Императрица У прави тотална чистка на бюрокрацията и назначава собствените си неквалифицирани поддръжници; император Тайдзу премахва министърпредседателския пост и блокира наследниците си в тази нефункционална система; император Шъндзун не обръща никакво внимание на бюрокрацията и управлението рухва. Китайците наричат това проблем на „лошия император".

В китайската система съществува форма на отговорност. Императорите са обучавани да имат чувство за отговорност към своя народ и добрите се опитват да са отзивчиви към неговите изисквания и недоволства. Отговорните владетели често наказват собствените си служители от името на народа, разчитайки на мрежи от шпиони евнуси, за да се информират кой върши работата си и кой не. Но единствената форма на отговорност в системата е насочена нагоре към императора. Регионалните служители се безпокоят единствено за преценката на двореца за качеството на тяхната работа, но изобщо не обръщат внимание на обикновените хора, тъй като не съществуват съдебни или изборни процедури, които да бъдат използвани срещу тях. Единственият шанс за обикновения китаец при възникване на проблеми с лош служител е да се оплаче на Върховната власт с надеждата, че императорът ще му обърне внимание. Дори при добър император вероятността да му обърнат внимание в една толкова огромна империя е минимална.

В известен смисъл нещата не са твърде различни и в съвременен Китай. Вместо император на върха на йерархията на управлението стои Китайската комунистическа партия, която бди над една огромна и сложна бюрокрация, управляваща доста над един милиард души[140]. Подобно на евнуската шпионска мрежа партийната йерархия е паралелна структура на правителството, която го контролира и докладва за злоупотреби. Качеството на бюрокрацията, особено по нейните горни етажи, е високо; в десетилетията след 1978 г.[141] китайското ръководство успява да осъществи чудотворни икономически преобразования в страната, с каквито малко други правителства могат да се похвалят.

Така или иначе в съвременен Китай нито върховенството на закона, нито политическата отговорност не съществуват в по– голяма степен, отколкото в Династичен Китай. По–голямата част злоупотреби извършва не деспотичното централно управление, а служителите в местните власти, които участват в схеми за кражба на земя от селяните, прибират подкупи от предприемачите, затварят си очите по отношение на нормативите за околната среда и безопасността и въобще се държат като местните власти в Китай от незапомнени времена. При злополука вследствие на некачествено строителство, разконспирирано от земетресение, или развалена бебешка храна от слабо контролирана фирма китайските граждани могат да се обърнат единствено към централното управление. И то като императора може да се отзове, а може и да не се отзове: понякога ще предприеме строги мерки срещу длъжностното лице нарушител, но в други случаи ще е твърде заето или разсеяно или ще има други приоритети.