Произход на политическия ред [bg]

Проблемът с виггеанската историография не е в погрешността на нейните най–съществени заключения. В действителност изтъкването на ролята на данъчното облагане като съществен двигател на отговорността е в общи линии основателно. По–скоро проблемът е, че като всяка история на отделна държава тя не дава обяснение защо парламентарните институции възникват в Англия, но не и в други европейски страни с подобно разположение. Подобни историографии често насочват към заключението, че действително случилото се е трябвало да се случи, пренебрегвайки сложното стечение на обстоятелствата, довели до конкретния резултат.

Един пример: през 1222 г., седем години след Рънимийд[147], дворянството принуждава унгарския крал Андраш II да признае Златната була, наречена „източноевропейска Магна харта“. Златната була защитава определени елити от кралския произвол и гарантира правото на съпротива на епископите и магнатите, ако монархът не спазва обещанията си. Но Златната була не се превръща във фундамент на унгарската свобода. Тази ранна конституция ограничава властта на унгарските крале до такава степен, че управлението попада в ръцете на непокорната аристокрация. Вместо да изгради политическа система, в която силната изпълнителна власт да е балансирана от общовалидна законодателна власт, натрапената от дворянството конституция възпрепятства възникването на силна централна изпълнителна власт до такава степен, че нацията не е подготвена да се защити от външна заплаха. Във вътрешен план унгарското селячество е лишено от крал, което да го защити от хищната олигархия и през 1526 г. страната окончателно е завладяна от османците в битката при Мохач.

Следователно всеки анализ на утвърждаването на отговорно управление трябва да има предвид не само успешните, но и неуспешните примери и въз основа на тях да обяснява защо на определени места в Европа възникват представителни институции, докато другаде преобладава абсолютизмът. Такива опити са правени, като се започне с германския историк Ото Хинце и продължим с трудовете на Чарлс Тили, според когото външният военен натиск и способността за събиране на данъци са най–важните обяснителни променливи. Може би най–задълбочен съвременен опит е съчинението на Томас Ертман, който разглежда много по–голям кръг от примери от повечето сравнителни истории и предлага приемливи обяснения за голяма част от наблюдаваните разновидности.

Тази литература обаче не отговаря на изискванията за истинска теория на политическото развитие, а и не е ясно дали изобщо е възможно да се създаде такава теория. Проблемът от социологическа гледна точка е наличието на твърде много променливи и недостатъчно примери. Политическият резултат, който теорията се опитва да обясни, не е прост бинарен избор между представително управление и абсолютизъм. Както ще видим по–долу, в Европа възникват най–малко пет съществено различаващи се форми на държавност, чийто произход трябва да бъде обяснен. Абсолютизмът, който възниква във Франция и Испания например, е съвършено различен от този в Прусия и Русия, чиито разновидности се различават съществено една от друга. Броят на обяснителните променливи, за които може да се докаже емпирично, че са изиграли роля за възникването на тези различни резултати, е още по–голям, като се започне от познатите като външна военна заплаха и данъчно облагане, използвани от Тили, и продължим с вътрешните класови взаимоотношения, международните цени на зърнените култури, религията и идеите, както и начина, по който те биват възприемани от широките слоеве от населението и от отделните владетели. Перспективите за създаване на прогнозна обща теория от това множество от каузални фактори и резултати действително са твърде незначителни.