Произход на политическия ред [bg]

Тези висококвалифицирани и добре организирани бюрократи обаче са подчинени на капризите на автократ, който по никакъв начин не е обвързан с каквито и да било правила и може с едно драсване на перото да подкопае внимателно формулирани политики. Те са подложени на своенравни наказания и чистки от суверена и съвсем малка част от високопоставените бюрократи успяват да завършат мандата си, без да бъдат унижени по един или друг начин. Някои от най–лошите решения са на първия император на Мин, Тайдзу, чиято растяща подозрителност към собствения му велик съветник го кара не само да закрие длъжността, но и да забрани на наследниците си да я възстановят под страх от смъртно наказание. Това означава, че на нито един от следващите императори на Мин не е позволено да имат свой министър–председател, а трябва сами да контролират десетките министерства и служби, които отговарят пряко за управлението. Тази система е слабо функционална дори при един изключително енергичен и подробно осведомен император като Тайдзу и е пълна катастрофа за следващите владетели с по–малки възможности. В рамките на десет дни Тайдзу трябва да отговори на 1660 различни официални документа, които се занимават с 3391 отделни въпроса. Можем да си представим как възприемат неговите наследници огромното натоварване, което той им завещава.

Мнозина от по–късните императори не са на нужната висота. Един от най–слабите е император Шъндзун (известен и като император Уанлъ), чието продължително управление от 1572 до 1620 г. съвпада с упадъка на династията. През втората половина на управлението си той се отказва да се съветва с министрите и да управлява. Хиляди доклади и меморандуми остават непрочетени и без отговор. Понякога години наред изобщо не напуска двореца и не се вземат важни правителствени решения. Изключително алчен, той ограбва държавната хазна, за да посрещне личните си разходи като изграждането на величествена гробница. По време на военната криза в началото на XVII в., когато държавните резерви намаляват до някакви си 270 хиляди таела сребро, императорът натрупва над два милиона таела в личната си сметка. Въпреки многократните искания от страна на министъра по приходите той отказва да отпусне на правителството повече от номиналния размер средства за цели като плащания на войската. Действията му са причина за увеличаването на силата на манджурите, които в последна сметка унищожават династията.