Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Зетьовете са винаги негодници — каза с глух глас госпожа Перманедер.

— Мошеник! Какво прави? Заминава за Хамбург, сяда на леглото на Кристиан и започва да го увещава. „Да! — казва Кристиан. — Да, Тибуртиус. Бог да ви пази! Имате ли представа за мъката в лявата ми страна?...“ О, глупостта и злобата са в заговор срещу мене!

И сенаторът — вече извън себе си, облегнат върху решетката от ковано желязо на печката — притисна сплетените си ръце върху челото.

Този пристъп от негодувание не отговаряше на обстоятелствата. Не, не тези 127 500 марки го докараха до такова състояние, в каквото никой досега не беше го виждал. То се дължеше по-скоро на това, че в предварително дадената негова сприхавост, към веригата от поражения и унижения, които трябваше да понесе през последните месеци в търговските си и градски работи, се прибави сега и този случай. Нищо вече не му се удаваше. Нищо не вървеше по волята му. Дотам ли беше стигнало, че в дома на неговите деди го „заобикаляха“ по най-важните въпроси? Че някакъв си пастор от Рига го надхитряше зад гърба му? Сам би могъл да осуети това, но никой не пожела да изпита влиянието му. Събитията бяха взели своя ход без него. Но нему се струваше, че по-рано това не би могло да се случки, че по-рано то не би дръзнало да се случи! Отново бе разклатена вярата му в собственото щастие, власт и бъдеще... И това, което през време на тая сцена избухна пред майката и сестрата, не беше нищо друго освен вътрешната му слабост и отчаяние.

Госпожа Перманедер стана и го прегърна.

— Успокой се, Том — каза тя. — Ела на себе си! Толкова лошо нещо ли е станало? Та ти ще се разболееш? Тибуртиус едва ли ще живее толкова дълго... и след неговата смърт тази наследствена част ще се върне у нас! Пък би могло и да се измени, ако искаш. Не може ли да се измени, мамо?

Консулшата отговори само с хлипане.

— Не... Ах, не! — каза сенаторът, като се оборави и описа с ръка леко отрицателен жест. — Ще остане така, както е. Да не си въобразявате, че аз ще хукна по съдилищата и ще заведа процес срещу майка си, та да прибавя публичен скандал към семейния? Да става, каквото ще — заключи той и се запъти с безсилни крачки към стъклената врата, гдето още веднъж се спря.

— Само не мислете, че положението ни е много добро — каза той с понижен глас. — Тони загуби 80 000 марки, а Кристиан освен зестрата си от 50 000 марки, които прахоса, изразходва и други 30 000 в аванс, които ще се увеличат, тъй като той не печели нищо и ще има нужда от лечение в Йоинхаузен. Сега губим завинаги не само Кларината зестра, но и целият й имуществен дял излиза за неопределено време от семейството. А търговията върви зле, отчаяно зле точно оттогава, откак аз похарчих повече от 100 000 за къщата си. Не, не може да бъде добро положението на едно семейство, в което се създават поводи за сцени като днешната. Повярвайте ми... да, повярвайте ми едно: ако татко беше жив, ако беше присъствувал на днешната ни разправия, щеше да сплете ръце и да моли бога да ни вземе под закрилата си.