Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Дормидонт Тихонович започна да разказва за внучката си, неговата любимка. Тя наскоро завършила консерваторията, свирела прекрасно, правело й чест, че не се движи непрекъснато сред музиканти, и била привлекателна. Показа на Донцова дори нейна снимка, но не бе многословен, защото не искаше да обсеби цялото внимание на Людмила Афанасиевна с темата за внучката. Но работата бе там, че тя дори и да искаше, не можеше да съсредоточи цялото си внимание по простата причина, че то отдавна се бе разпиляло и бе невъзможно да го събере отново в едно цяло. Колко странно й беше, че седеше и безгрижно пиеше чай с човек, който вече има пълна представа за размерите на опасността и предвижда по-нататъшния ход на болестта, а мълчи и й предлага бисквити.
Имаше повод и тя да сподели, но не за разведената си дъщеря, за която все още страдаше, а за сина си. Бе вече в осми клас, когато заяви, че повече не вижда никакъв смисъл да продължава да учи! И нито тя, нито баща му можеха да намерят някакви заслужаващи вниманието му аргументи против неговото решение. («Трябва да бъдеш културен човек!» — втълпяваха му. «А защо?» — питаше. «Културата е най-важното!» Той: «Най-важното е да живееш весело.» «Но без образование няма да имаш хубава специалност!» Отговаряше: «Не ми трябва.» Опитваха се да го уязвят: «Значи искаш да си останеш обикновен работник?» Синът: «Не, нямам намерение да тегля като катър…» «А с какво ще живееш?» Усмихваше се: «Винаги ще намеря с какво… Човек трябва да умее…») Синът се бе свързал с подозрителна компания и Людмила Афанасиевна много се тревожеше.
Върху лицето на Орещенков имаше такова изражение, сякаш бе запознат с тази история и без разказа на Донцова.
— А между другото ние загубихме един важен наставник на младежта — семейния лекар! С момичетата, които са на четиринадесет, и с шестнадесетгодишните момчета трябва задължително да разговаря доктор, но не в класната стая и пред четиридесет човека и в училищния лекарски кабинет, извиквайки точно след три минути следващия. Непременно в тази роля трябва да бъде онзи чичко доктор, на когото те още в детството са започнали да показват гърлото си и който е пиел чай в дома им. Ако сега този безпристрастен чичко доктор, добър и строг, когото не можеш да трогнеш с капризите си както родителите, изведнъж се затвори с момичето или момчето в кабинета и завърже постепенно и непринудено странен разговор, от който се и срамуваш, и ти е много интересно, а докторът и без да пита се досеща и за най-главното и ти отговори изчерпателно, а може би ще те покани и за втори разговор, така той не само ще ги предпази от грешки, измамни пориви, от осакатяване на тялото, но ще им разкрие и цялата картина на предстоящия живот. Щом само те бъдат разбрани в тяхната главна тревога и в най-важното търсене, вече няма да им се струва, че остават безнадеждно неразбрани и в другите отношения.
Орещенков говореше с ясен глас, гледаше с трезв поглед, с който винаги искаше да доубеди събеседника си, но Донцова забеляза, че постепенно я напуска успокоението, което я бе обзело в креслото в кабинета на лекаря, и в гърдите й се надига усещането за нещо изгубено, нещо, което губи в същия момент, докато слуша разумната реч, а трябва да стане, да побърза да си отиде, макар и неизвестно защо и къде.
— Вие сте прав — съгласи се Донцова. — Половото възпитание у нас е занемарено.
От вниманието на Орещенков не убягна изразът на смутено нетърпение, появил се върху лицето на Людмила Афанасиевна. Но за да застане в понеделник пред рентгена, тя, която не искаше да знае, трябваше в тази съботна вечер поне за малко да прогони тягостните си мисли.
— Въобще семейният лекар е най-нужният човек в живота… Търсенето на такъв доктор е толкова интимна работа, колкото и търсенето на партньор в живота. Но в наше време е по-леко да намериш добра жена, отколкото добър лекар.
Людмила Афанасиевна се намръщи.
— Така е. Но колко семейни лекари ще бъдат нужни? Това не се вписва в нашата система на всеобщо безплатно народно лечение.
— Всеобщо може би, но безплатно — не — държеше на своето Орещенков.
— Но безплатността е наше главно постижение.
— Всъщност такова ли е? Какво означава «безплатно?» Плаща не пациентът, а държавата, но бюджетът се натрупва от същите тези пациенти. Това е не безплатно лечение, а обезличено. Сега е неизвестно колко струва сърдечността на лекаря, защото навсякъде — графици, норми, бройки, «да влезе следващият»! А и за какво идват в болницата? За болничен лист, за да бъдат освободени от армията, от работа, а лекарят трябва да ги разобличава. Болният и докторът са като врагове… Нима това е медицина?