Раково отделение

Върху лицето на Орещенков имаше такова изражение, сякаш бе запознат с тази история и без разказа на Донцова.

— А между другото ние загубихме един важен наставник на младежта — семейния лекар! С момичетата, които са на четиринадесет, и с шестнадесетгодишните момчета трябва задължително да разговаря доктор, но не в класната стая и пред четиридесет човека и в училищния лекарски кабинет, извиквайки точно след три минути следващия. Непременно в тази роля трябва да бъде онзи чичко доктор, на когото те още в детството са започнали да показват гърлото си и който е пиел чай в дома им. Ако сега този безпристрастен чичко доктор, добър и строг, когото не можеш да трогнеш с капризите си както родителите, изведнъж се затвори с момичето или момчето в кабинета и завърже постепенно и непринудено странен разговор, от който се и срамуваш, и ти е много интересно, а докторът и без да пита се досеща и за най-главното и ти отговори изчерпателно, а може би ще те покани и за втори разговор, така той не само ще ги предпази от грешки, измамни пориви, от осакатяване на тялото, но ще им разкрие и цялата картина на предстоящия живот. Щом само те бъдат разбрани в тяхната главна тревога и в най-важното търсене, вече няма да им се струва, че остават безнадеждно неразбрани и в другите отношения.

Орещенков говореше с ясен глас, гледаше с трезв поглед, с който винаги искаше да доубеди събеседника си, но Донцова забеляза, че постепенно я напуска успокоението, което я бе обзело в креслото в кабинета на лекаря, и в гърдите й се надига усещането за нещо изгубено, нещо, което губи в същия момент, докато слуша разумната реч, а трябва да стане, да побърза да си отиде, макар и неизвестно защо и къде.

— Вие сте прав — съгласи се Донцова. — Половото възпитание у нас е занемарено.

От вниманието на Орещенков не убягна изразът на смутено нетърпение, появил се върху лицето на Людмила Афанасиевна. Но за да застане в понеделник пред рентгена, тя, която не искаше да знае, трябваше в тази съботна вечер поне за малко да прогони тягостните си мисли.

— Въобще семейният лекар е най-нужният човек в живота… Търсенето на такъв доктор е толкова интимна работа, колкото и търсенето на партньор в живота. Но в наше време е по-леко да намериш добра жена, отколкото добър лекар.

Людмила Афанасиевна се намръщи.

— Така е. Но колко семейни лекари ще бъдат нужни? Това не се вписва в нашата система на всеобщо безплатно народно лечение.

— Всеобщо може би, но безплатно — не — държеше на своето Орещенков.

— Но безплатността е наше главно постижение.

— Всъщност такова ли е? Какво означава «безплатно?» Плаща не пациентът, а държавата, но бюджетът се натрупва от същите тези пациенти. Това е не безплатно лечение, а обезличено. Сега е неизвестно колко струва сърдечността на лекаря, защото навсякъде — графици, норми, бройки, «да влезе следващият»! А и за какво идват в болницата? За болничен лист, за да бъдат освободени от армията, от работа, а лекарят трябва да ги разобличава. Болният и докторът са като врагове… Нима това е медицина?