Раково отделение

— Въобще трудно е да се определи на кого му е по-тежко. По-трудно, отколкото да определиш кой е постигнал повече успехи в дадено съревнование. На всеки му се струва, че неговите беди са по-досадни от тези на останалите. Аз например стигам до убеждението, че съм изживял рядко неудачен живот. Но откъде да зная дали той не би могъл да бъде още по-ужасен? Как мога да твърдя това, без да имам представа какво би било, ако…?

— И не твърдете, защото ще сгрешите — Шулубин все пак се обърна и го погледна с прекалено изразителните си, кръгли очи, леко зачервени. — Най-тежкият финал на живота съвсем не е на онези, които потъват в морето или търсят вода в пустинята; най-ужасния живот е на онези, които всеки ден, излизайки от дома си, си бият главите, без да намерят изход… Доколкото разбрах, вие сте воювали, а после сте лежали, така ли?

— Другото е, че не съм успял да завърша института, не съм получил офицерско звание, живея във вечно заточение — Олег замислено редеше без жал сполетелите го нещастия, — а отгоре на всичко и рак.

— Що се отнася до рака, сме квит. А за останалото, млади човече…

— Какъв млад човек съм аз, по дяволите! Или смятате, че главата на раменете ми е първата? Че кожата ми не е преобърната?…

— За останалото ще ви кажа следното: по-малко лъжете, разбирате ли? По-малко се огъвайте, ценете се! Вас са ви арестували, а нас на събранията ни гонеха да ви обработвам е! Вас са ви осъдили, а нас ни заставяха да ръкопляскаме на произнесената присъда! И не само да посрещаме с овации, а и да изискваме висшата мярка — да ви застрелят, да изискваме! Навярно помните какво пишеше по вестниците: «като един човек се изправи съветският народ, узнал за изключително подлите злодеяния…» Това «като един човек», надявам се, знаете каква цена има. Различни хора сме, а изведнъж — «като един човек»! Налагаше се да се ръкопляска така, че и останалите да забележат, а преди всичко — президиумът! А на кого не му се иска да живее? Кой се изправи, за да ви защити? Кой възрази? Къде са сега те? Ако някой се въздържеше — не, разбира се, че е бил против! — въздържи се, когато гласуват за разстрела на Промпартията, следват викове: «Нека обясни!» Онзи става с пресъхнало гърло. «Мисля, че дванадесет години след революцията могат да се намерят други средства за пресичането…» Ах, негодяй! Съучастник! Агент!… А на следващата сутрин — известие от ГПУ. И изчезваш завинаги.

Шулубин произнесе цялата си тирада със странно движение на шията и главата си. Дори на пейката седеше като голяма неспокойна птица на стобор.

Костоглотов се постара да не изглежда възхитен от чутото.

— Алексей Филипич, цялата работа се състои в това какъв номер ще изтеглиш. Вие на наше място щяхте да бъдете същите мъченици, а ние на вашето — същите приспособенци. Но ето какво: измъчвали са се такива като вас, които са разбирали. Които и по-рано са имали представа. А на онези, които са вярвали, им е било по-леко. Макар ръцете им да са били в кръв, те не са разбирали.