Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Баракс Мос продължаваше да стои в единия край на подиума и да я гледа невъзмутимо. Тя срещна погледа му и не откри нищо там. Нямаше кой да помогне на нея и Асара. Часът им бе ударил.
После настъпи хаосът.
Оглушителен рев разтърси Цитаделата из основи. Стражите, които бяха сграбчили двете жени, се олюляха и отстъпиха назад, за да възстановят равновесието си. Миг по-късно избухна втора бомба, този път по-близо. Залата се разтресе, таванът изведнъж се напука и от него се посипа дъжд от камъни. Стражът, който държеше Мишани, се строполи на земята, повличайки я със себе си. Чуха се изплашени крясъци, които изведнъж нараснаха многократно, след като грохотът на трети, по-отдалечен взрив се усети в помещението. Дурун се опита да се изправи на крака и трябваше да се хване за облегалките на трона си, за да запази равновесие. Баракс Мос се оглеждаше трескаво наоколо, а на лицето му бе изписано объркване и гняв.
— Какво става? — извика Анаис със смесица от страх и възмущение в гласа си. — Какво става?
— Нападат Цитаделата! — изкрещя някой.
Вратите на тронната зала рязко се отвориха и вътре влетяха няколко дузини императорски стражи с извадени мечове. Мишани, която бе успяла да се измъкне от хватката на мъжа зад нея, си помисли, че бяха дошли, за да се присъединят към събратята си, ала само след миг разбра, че греши. Тези мъже не бяха дошли тук, за да пазят някого или нещо. Те идваха да убиват.
Мечовете проблеснаха на сутрешното слънце, докато се издигаха във въздуха, след което се врязаха в брони, мускули и кости. Тези императорски стражи, които не бяха повалени на земята от експлозията, не реагираха достатъчно бързо; съсякоха ги преди да извадят оръжията си. В тронната зала настъпи страшен смут — тези стражи, които не бяха посечени, се втурнаха веднага да защитят Императрицата. Мъжът, който бе държал Мишани, я сграбчи за глезена, щом видя, че тя се опитва да се измъкне, ала девойката го изрита здраво в лицето; чу се противен хрущящ звук, ознаменуващ счупването на носа му, и стражът се отпусна безжизнен на земята. Внезапно Асара се озова до нея, помагайки й да се изправи на крака; и нейният пазач лежеше проснат на пода, сполетян от сходна съдба.
Остриетата се сблъскваха едно с друго навсякъде около тях и мъжете крещяха. Жените се намираха в разгара на шеметния вихър от синьо-бели брони, неспособни да различат хората на Императрицата от самозванците, нахлули в залата. Мишани се сепна, когато един войник се блъсна гърбом в нея, след което светкавично се обърна и замахна с меча си да я посече; ала дали мъжът щеше да я убие или не, след като разпозна благородния й сан, беше въпрос, който остана без отговор. Асара изстреля ръката си напред и сграбчи гърлото му, а пръстите й премазаха гръкляна му с внезапно изхрущяване. Човекът се строполи на земята и се загърчи, напразно опитвайки се да си поеме въздух.
— Махай се оттук! — извика Баракс Мос на своя син, застанал на стъпалата към подиума с огромния си, закривен ятаган в ръцете си. Изборът на оръжието му говореше красноречиво за политиката, която водеше — груба сила, а не финес. Зад него Анаис крещеше някакви безсмислени заповеди, а гласът й не можеше да надвика шумотевицата. Императорското й излъчване сякаш се бе стопило и всичко, което й се бе събрало напоследък — несигурността, страхът и притесненията — изведнъж се прояви на лицето й. Тя беше предадена. Някой бе проникнал в Цитаделата. И ако този някой беше в Цитаделата, той можеше да…
— Лусия! — изкрещя тя в момента, в който съпругът й я хвана за ръката.
— Хайде! — нареди й той, повличайки я далеч от трона. Самозванците бяха проникнали през главния вход на залата, ала имаше и друга врата в задната й част за Императора и Императрицата, водеща към помещенията, където владетелите можеха да се пременят подобаващо, преди да излязат пред аудиторията. Преданите императорски стражи веднага образуваха жива стена, за да могат Дурун и Анаис да избягат.
Те тъкмо се бяха затичали натам, когато изведнъж един от стражите, съставящи стената, се обърна и се втурна към Императрицата, вдигайки меча си. Внезапно пред него изникна Баракс Мос, който замахна с огромния си ятаган, мъжът се поколеба за момент и бащата на Дурун го посече. Воинът се строполи на земята с изражение на комична изненада, изписано на лицето му.
— Рудрек! — извика Дурун, докато водеше жена си към безопасността. Един от стражите, носещ цветовете на командир, се отдели от биещите се и дотича при него. — Тръгвай! — изсъска му Императорът, така че никой друг, освен тях тримата, да може да ги чуе. — Намери Лусия и я доведи в Слънчевия чертог.