Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Добре! Именно по този начин преди три седмици аз убих в Сен-Дьони бедния Фоливан.
— Извинете, забравяте една подробност.
— Каква?
— По време на дуела с Фоливан вие вървяхте един срещу друг с шпаги в зъбите и пистолети в ръце.
— Вярно.
— Но този път, както желаете вие, отново ще възседнем конете и ще се дуелираме. Ще стреля първи този, който пожелае.
— Така е най-добре. Но тъй като е вече тъмно, ще има повече пропуски, отколкото през деня.
— Възможно е. Всеки има право на три изстрела. За първите два пистолетите са заредени, а за третия трябва отново да ги заредим.
— Добре! Къде ще стане нашият дуел?
— Виждате ли горичката пред нас?
— Рошен? Много добре я виждам.
— Познавате ли я?
— Познавам я чудесно.
— На средата й има полянка. Ще отидем там.
— Съгласен съм.
— Вижте колко е хубаво. Цялата светлина на звездите, както е казал Корней, е събрана на това място. За естествена граница му служат дърветата, които ограждат площадката като стена.
— Добре? Действайте, както казахте.
— В такъв случай да определим условията по-точно.
— Ето какво предлагам. Ако конят бъде убит, ездачът може да се сражава и спешен.
— Не възразявам, защото нямаме резервни коне.
— Но другият дуелист не е задължен да слиза от коня.
— Другият дуелист може да действа както желае.
— Срещайки се, противниците могат, без да се разминат, да стрелят в упор.
— Прието.
— Три изстрела, не повече, нали?
— Мисля, че е достатъчно. Ето барут и куршуми за вашите пистолети. Отмерете три заряда, вземете три куршума, аз ще направя същото. След това ще разпилеем остатъците от барута и ще изхвърлим куршумите.
— Да се закълнем в кръста — добави Дьо Вард, — че никой от нас няма нито повече барут, нито повече куршуми!
— Кълна се — съгласи се Дьо Гиш и вдигна ръка към небето. Дьо Вард го последва.
— А сега, мили графе — каза той, — позволете ми да кажа, че не успяхте да ме измамите. Вие сте любовник или скоро ще бъдете любовник на принцесата. Отгатнах вашата тайна и вие се страхувате, че ще я разглася. Желаете да ме убиете, за да осигурите мълчанието ми, това е разбираемо, на ваше място и аз бих постъпил по същия начин.
Дьо Гиш наведе глава.
— Но струваше ли си — продължи Дьо Вард с тържествуващ тон, — да ми стоварвате и тази неприятност с Бражелон? Пазете се, приятелю, вкараният в задънена улица глиган става бесен, както преследваната лисица става свиреп ягуар. Доведен от вас до крайност, аз отчаяно ще се защитавам.
— Това е ваше право.
— Да, но се пазете, ще ви създам много неприятности. Например вие се досещате, че аз не съм толкова глупав, да заключа моята тайна, или по-точно, вашата тайна в сърцето си с катинар! Един мой приятел, доста умен човек, вие го познавате, е посветен в тайната ми. Така че ако ме убиете, моята смърт няма да ви донесе много голяма полза, докато, напротив, ако аз ви убия, хм!… Нали разбирате, тогава всичко е възможно…
Дьо Гиш трепна.
— Ако аз ви убия — продължаваше Дьо Вард, — двама врагове на принцесата ще направят всичко възможно да я погубят.
— О, господине — извика побеснелият Дьо Гиш, — не разчитайте на моята смърт! Единия от тези врагове се надявам да убия сега, а другия при пръв удобен случай.
Дьо Вард отвърна с такъв сатанински смях, че суеверен човек би се изплашил. Но Дьо Гиш не беше впечатлен от това.
— Разбрахме се за всичко, господин Дьо Вард. И така, тръгвайте за мястото на сражението, ако не искате да тръгна аз.
— Не, защо — отвърна Дьо Вард, — възхитен съм, че мога да ви избавя от този труд.
Той пусна коня си в галоп, пресече поляната и застана точно срещу мястото, което заемаше Дьо Гиш.
Дьо Гиш не мръдна. На това разстояние от сто крачки противниците, скрити от гъстите сенки на върбите и кестените, въобще не се виждаха един друг. За около минута се възцари пълна тишина. После всеки от тях чу двойното щракане на ударниците на пистолетите. Дьо Гиш, следвайки обичайната си тактика, пусна коня в галоп, уверен, че плавното поклащане и бързината му ще го запазят.
Той тръгна по права линия към мястото, където според него трябваше да бъде Дьо Вард. На половината път разчиташе да се срещне с противника си, но това не стана. Тогава той продължи, предполагайки, че Дьо Вард го очаква, на мястото си.
Но след като измина две трети от поляната, той изведнъж видя как наоколо се освети, и в същия миг куршум със свистене свали перото, което украсяваше шапката му. Почти веднага след първия изстрел, който озари поляната, последва втори и куршумът улучи коня на Дьо Гиш в главата, малко под ухото. Животното падна. Тези два изстрела бяха неочаквани за Дьо Гиш, тъй като идваха от страна, напълно противоположна на очакваната. Но той имаше много добро самообладание и успя да пресметне своето падане, макар и не съвсем точно — кракът му се оказа под коня. Когато конят започна да рита в агония, Дьо Гиш успя да освободи крака си.