Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Сега пък какво му стана? — учуди се Дженаро. — Според компютъра излиза, че животните са по-малко.
— Навярно е така — кимна Грант.
— Положението в Юрския парк най-после е овладяно — каза Ели.
— Какво значи това?
— Равновесие — поясни Грант и посочи мониторите. На един от тях Дженаро забеляза, че няколко хипсилофодонта се пръснаха и побягнаха, тъй като в западния край на поляната се бе появила глутница велоцираптори. — Оградите бяха изключени за няколко часа, животните влизат в контакт помежду си и отделните популации достигат равновесие… истинско равновесие както през юрския период.
— Едва ли някой е имал подобни намерения — каза Дженаро. — Различните видове животни не би трябвало да влизат в контакт помежду си.
— И все пак е така.
Грант се загледа в друг монитор, на който глутница раптори препускаха с пълна скорост по широката поляна към четиритонен хадрозавър. Хадрозавърът се опита да избяга, но един от рапторите се хвърли на гърба му и го захапа за врата. Останалите също го наобиколиха, захапаха го по краката и накрая разкъсаха корема му с огромните си нокти. Само за няколко минути рапторите повалиха грамадното животно.
Грант безмълвно наблюдаваше сцената.
— Така ли си го представяше? — попита Ели.
— Вече и аз не знам какво съм си представял — отвърна той и продължи да гледа в монитора. — Не, не точно така.
— Знаете ли — тихо се обади Мълдун, — изглежда, всички възрастни раптори са излезли из парка.
Отначало Грант не обърна внимание на забележката му и продължи да наблюдава на мониторите взаимоотношенията на различните видове грамадни животни. На юг стегозавърът дебнеше малкия тиранозавър, като размахваше осеяната си с шипове опашка. Малкият го гледаше слисан и от време на време се хвърляше към стегозавъра, като безуспешно се опитваше да захапе шиповете. В западната зона възрастните трицератопси се биеха помежду си, хвърляха се един срещу друг и заклещваха рогата си. Едно от животните вече беше сериозно ранено и умираше.
— Остава ни още около час, докато залезе слънцето, доктор Грант — каза Мълдун. — Ако искате, можем да се опитаме да намерим гнездото.
— Да — рече Грант. — Съгласен съм.
— Струва ми се — продължи Мълдун, — че когато пристигнат, костариканците вероятно ще сметнат, че проблемите на острова са от военно естество, и ще решат да унищожат всичко час по-скоро.
— Дяволски сте прав — каза Дженаро.
— Ще го обстрелват от въздуха — допълни Мълдун. — Може би с напалм, а вероятно и с невропаралитичен газ. Но от въздуха.
— Дано го направят — каза Дженаро. — Островът е много опасен. Всички животни на него трябва да бъдат унищожени до крак и колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Не е достатъчно — намеси се Грант и се изправи. — Да се хващаме на работа.
— Изглежда, не ме разбрахте, Алън — рече Дженаро. — Според мен островът е твърде опасен и трябва да бъде унищожен. Същото се отнася и за всички животни на него и тъкмо такава ще бъде задачата на костариканската гвардия. Смятам, че трябва да оставим нещата в техни ръце. Разбирате ли?
— Напълно — отвърна Грант.