Фурията на курсора

Ако изобщо имаха броня, тя беше много по-лека и стрелите, които се забиваха и раняваха, бяха едва ли не по-полезни за отбраната, отколкото директно убиващите. Раненият каним не можеше да се бие, но можеше да крещи доста добре и се налагаше няколко негови другари да го изнасят от бойното поле, което значително забавяше всяко предприето срещу алеранците действие, докато мъртвите просто ги оставяха там, където паднеха.

Броят на убитите каними вече нарасна на стотици, на места труповете бяха толкова много, че живите ги натрупваха на купчини като дърва за огрев, за да ги използват след това като укритие от вражеските стрели. Въпреки това Тави знаеше, че канимите можеха да си позволят загуби много по-лесно от алеранците.

А колкото до Сари, помисли си Тави, то смъртта им просто щеше да намали броя на гладните гърла, които ще трябва да храни. Ако успеят да убият няколко алеранци преди собствената им смърт, още по-добре.

И тогава се случи. Легионерите на позиции бяха започнали да отстъпват местата си на своята смяна, която в по-голямата си част се състоеше от зелени новобранци. Особено силен залп камъни полетя от основата на стената и, издигайки се по висока дъга, падна почти отвесно върху защитниците. Камъните удариха не с онази убийствена сила като онези, които бяха хвърлени директно в целта, но пък бяха толкова големи, че им трябваха само няколко фута височина, за да представляват опасност дори за бронирани легионери. Тави стоеше на двадесет фута, когато това се случи, и съвсем ясно чу хрущенето на кости миг преди ранените да започнат да крещят. В отговор се надигна внезапна, яростна вълна канимски вой и бойни викове. Много въжета с куки полетяха по цялата дължина на стената, докато друга група каними се появи отзад и започна да се пробива път напред, носейки още един тежък таран.

Тави за секунда наблюдава в опит да осмисли случващото се, като много добре разбираше, че трябва да действа бързо, в противен случай рискува всички да бъдат залети от псетата. Той трябваше да насочи силата на рицарите си там, където тя би донесла най-голяма полза. Ако канимите се покатереха на стените, те все още щяха да бъдат приклещени от две посоки и щяха да пречат на следващите зад тях да се качат, тоест ще могат да пристигат, но само като тънка струйка. Но ако разбият портите, през тях всички сили на канимите щяха да наводнят защитниците със скоростта, с която могат да приближат. Каквото и да струваше, портите трябваше да бъдат удържани.

Тави изсвири рязко и даде знак на Красус да атакува центъра на врага — сега трябваше да се довери, че младият трибун на рицарите ще види тарана и правилно ще го оцени като най-голямата заплаха за отбраната на града.

Имаше и още нещо, което той можеше да направи във връзка с приближаващия таран, защото само легионерите непосредствено над портите не бяха директно заети с отблъскване на атаката. Тави приближи до тях и посочи половината.