Среднощният диамант [bg]

— Започвам да си мисля, че е все същото. И ти вярвам… само дето всъщност не отговори.

— Предположих, че дълбоката искреност в изражението ми е отговорила вместо мен. Виж, цялата причина да намеря бележката в кабинета на Сайлъс след процеса, беше, защото бях решил да остана. Ако бях възнамерявал да замина в онзи ден, щях да съм тръгнал. Отдавна знаех какво изпитвам към теб, много преди тя да предложи. Просто имах да изясня много неща. Например как да призная, че имам чувства. Очевидно, сега се справям отлично с това след онази невероятна реч, която произнесох. Чу ли я?

— Чух я. — Хванах ръката му и преплетох пръстите ни. — Всъщност още съм донякъде зашеметена. Не ми трябва братът на Седрик Торн.

— Е… освен това ми беше нужно да кажеш „да“ пред свидетели. В случай че си промениш решението.

— Значи сега се съмняваш в мен? — Засмях се.

— Просто предпазна мярка. Нямаше да ти дам „близко име“, ако се съмнявах в теб.

Отстъпих крачка назад:

— Не си.

— Дадох ти. — На лицето му беше изписано същото самодоволно изражение, което бе имал, когато разкри истината за монашеската си маскировка. — Дори на смъртното си ложе бях безнадежден романтик.

— Смъртно ложе… — Заблъсках си ума да си припомня всяка подробност от последната седмица, търсейки всичко, което можеше да се „върже“. — Избата.

— Значи си внимавала. — Все още се хилеше самодоволно. — Но явно недостатъчно, за да запомниш. Само ако знаеше, не би се усъмнила в мен никога повече.

— Вече казах, че не се съмнявам в теб! В онзи момент бях полуглуха. И бях малко разсеяна заради факта, че кървеше до смърт пред мен. — Споменът беше неясен и причината не беше само в слуха ми. Беше имало твърде много адреналин, твърде много бушуващи емоции.

Не мога да се залутам надалече… не и когато… моята Сааса е тук…

— Сааса? — попитах. — Какво означава? Правилно ли го произнасям?

— Ще ти кажа довечера в леглото. През определеното време за закачки.

Спрях за миг с вглеждането в спомените си:

— Това е определеното време за закачки?

— Хм, чувам, че е все едно. — Той пъхна ръка зад врата ми и ме придърпа към себе си, целувайки ме далеч по-настойчиво, отколкото бих очаквала, при положение че Сайлъс и Айана бяха в другия край на стаята. Отдръпна се от целувката, но ме задържа плътно до себе си още няколко мига. — До по-късно, Мирабел.

Тръгна да свърши нещо, за което Сайлъс го бе помолил преди това, а аз по-късно установих, че вървя обратно към Уистерия Холоу с Айана.

— Хей — попитах я. — Какво означава Сааса?

— Сааза?

— Беше нещо, което Грант каза. След като го простреляха и чакахме помощ.

Айана се взря изучаващо в пътя напред, докато мислеше:

— Означава „брадва“. Освен това и „весел, жизнен“. О, чакай. Саса. Това ли имаш предвид?

— Не казах ли това?

— Каза Сааса.

— Звучат еднакво! Какво значи това?

— Означава пътека, направена от скални късове. Хората използват такива пред домовете си.