Среднощният диамант [bg]

— На малко име ли си говорите с него? Нищо чудно, че изглежда, вечно беше затънала в такива романтични проблеми. Никога не се влюбвай в мъж, който носи две лица, Авиел. А, господин Елиът, предполагам, че всъщност не сте толкова безразличен към…

Ето. Именно това бях очаквала. Знаех, че Том ще трябва да се раздвижи в крайна сметка. Не можеше да остане дълго в тази неудобна поза. И макар че не ме пусна, тази лека промяна в позата на тялото му ми даде единствения шанс, който щях да имам да нанеса ответен удар. В няколкото секунди, през които ръката му помръдна, се раздвижих и забих рамо в лицето му с цялата си сила. Той моментално стреля, но аз се бях отдръпнала точно колкото да избегна дулото. Пищовът обаче гръмна точно до главата ми и изстрелът изпрати шокова вълна от болка из цялото ми ухо. Светът внезапно утихна и чувах от тази страна само звънтене.

Грант също не губи време и прекоси стаята в миг, издърпвайки Том от мен. Двамата се вкопчиха в схватка на пода: всеки се опитваше да насочи пищова си за смъртоносен изстрел. Бяха твърде близо един до друг и заради цялото блъскане не можеха да се прицелят ясно. На Том му беше останал един куршум и трябваше да е сигурен, че изстрелът му ще е точен. Макар и с два куршума, Грант също трябваше да бъде предпазлив. Хвърлих поглед наоколо да потърся някакви оръжия, но видях само празния пищов, който Том беше избил от ръката ми. Вдигнах го отново и се приближих към двамата мъже.

Кратка пролука ми позволи да стоваря пищова в главата на Том. Той изруга и се засуети неумело само за миг, достатъчно, че Грант да стреля. Том се беше отдръпнал в последния възможен момент и вместо да продължи с Грант, сграбчи болния ми глезен. Изгубих равновесие и паднах върху тях, при което за миг се превърнахме в купчина от преплетени крайници и объркване. Том успя да се изправи до седнало положение и се прицели в мен, най-ясната му мишена, готов да използва последния си куршум. Грант ме изблъска настрана точно когато пищовът гръмна, и видях как тялото му подскочи рязко, когато куршумът го уцели. Изпищях и се хвърлих към пищова, който беше изпуснал. Том беше по-бърз.

— Нито сантиметър повече, Авиел — каза той, изправяйки се с усилие на крака. Едва различих думите с все още звънтящото си ухо. Маската му висеше накриво, някои от перата му бяха измачкани… Но ако не се брояха няколко червени подпухнали петна по лицето му, стоеше невредим, когато насочи пищова към мен.

Хвърлих поглед към Грант, който лежеше до мен. Алено петно разцъфна отстрани на ризата му, разливайки се все повече и повече. Очите му се взираха нагоре и макар че гърдите му се повдигаха и спускаха, тези вдишвания и издишвания бяха повърхностни и накъсани. Бях в твърде силен шок, за да изпитвам скръб или гняв, или каквото и да било. Това беше твърде нереално дори за да го проумея. Стиснах ръката на Грант и се обърнах примирено обратно към Том, обратно към дулото на пистолета. По втвърдените му черти не беше изписано веселие или напереност.